— Ако онова, което си мисля, е вярно, не остава много време — започна той. — Искам да ми разкажете за Тим Пъркинс и за изпита.
Фийлдинг, захлупил лицето си с ръце, кимна.
— Пъркинс е щял да получи слаба оценка, нали? Щял е да се провали и да бъде отписан следващото полугодие, щял е да напусне? — Фийлдинг мълчеше. — В самия ден Роуд му дава изпитните работи, за да ги донесе тук. Те са били в чантата на Роуд. Тази седмица Роуд е отговарял за молитвите и се е прибрал у дома си късно, но е искал да прегледа темите още същата нощ, след вечерята при вас.
Фийлдинг махна ръцете от лицето си и се облегна на креслото, наклонил назад едрата си глава, затворил очи. Смайли продължи:
— Пъркинс се прибира у дома, а после донася чантата у вас, по поръчка на Роуд, за да е на сигурно място. В крайна сметка Пъркинс е отговарял за вашите студенти, бил е съвестен… Той ви предава чантата, а вие го питате как се е справил с изпита.
— Той се разплака — каза изведнъж Фийлдинг. — Плака така, както могат да плачат само децата.
— И след като нервите му не издържат, той ви казва, че е поправил работата си, нали? Че е намерил верните отговори и ги е нанесъл. Прав ли съм? А след убийството на Стела Роуд си е спомнил какво още о видял в чантата, нали?
Фийлдинг се беше изправил.
— Не. Нима не разбирате? Тим не би го направил, дори от това да зависеше животът му! Там е цялата работа, в това се крие проклетата ирония — извика Фийлдинг. — Тим никога не лъжеше. Аз извърших измамата, не той!
— Но това не е възможно! Та вие не можете да го напишете с неговия почерк!
— Тим пишеше с химикалка. Тестът беше само от формули и диаграми. Когато донесе чантата и си тръгна, аз прегледах работата му. Безнадежден случай: беше решил само две от седемте задачи. Преписах отговорите от учебника и ги нанесох със синя химикалка, а всички тук използват такива химикалки, продават ги в магазина. Положих големи усилия да имитирам почерка му, ставаше дума само за три реда цифри. Останалото бяха диаграми.
— Значи вие сте отворили чантата? И сте видели…
— Да, аз го направих, аз, а не Тим! Той не би излъгал дори ако от това зависеше животът му! Но тъкмо Тим плати заради мен, не го ли разбирате? Когато са обявили оценките, Тим явно се е сетил, че нещо не е наред. Та нали е направил опит да реши само две от седемте задачи? А е получил шейсет и един процента. Но момчето не е знаело нищо друго, абсолютно нищо!
Двамата замълчаха задълго, Фийлдинг се беше надвесил над Смайли, радостен, че му е олекнало, защото о споделил тайната си. Смайли гледаше разсеяно надалече, а на лицето му бе изписана дълбока вглъбеност. После каза:
— Излиза, че когато Стела Роуд е била убита, вие сте знаели кой е извършил убийството.
— Да — отговори Фийлдинг. — Знаех, че я е убил Роуд.
Фийлдинг си наля коняк, сипа и на Смайли. Изглежда бе възвърнал самообладанието си. Седна и известно време замислено гледа Смайли. Накрая каза:
— Нямам пари. Никакви. Никой, освен ректора не го знае. Е, известно им е, че в общи линии не разполагам със средства, но нямат представа доколко. Преди много години направих глупост. Забърках се в една история. Беше по време на войната, когато имаше малко преподаватели. Отговарях за пансиона и фактически движех нещата в колежа, заедно с Д’Арси. Двамата ръководехме колежа, а ректорът ръководеше нас. После направих глупост. Беше по време на ваканцията. Намирах се на Север, изнасях курс лекции в образователния център на Военновъздушните сили. Направих погрешна стъпка, но ме върнаха в строя. Появи се Д’Арси, облечен в пътни дрехи, и ми съобщи условията на ректора: „Върни се в Карне, любезни, и въпросът ще бъде приключен. Продължавай да отговаряш за пансиона си, любезни, и да ни даряваш с мъдростта си. Станалото не се е разчуло. Знаем, че това няма да се повтори, любезни, а страшно сме закъсали за преподаватели. Върни се да работиш тук на хонорар“. Така и направих и оттогава насам работя все така — всеки декември подлагам ръка на милия Д’Арси с молба да поднови договора ми. Естествено, не ми се полага пенсия. Ще трябва да преподавам в гимназия. В Съмърсет има едно училище, където ще ме вземат. Този четвъртък имам среща в Лондон с техния директор. Училището е нещо като старчески дом за бивши университетски преподаватели. Наложи се да уведомя ректора, за да ми даде препоръка.