— От Лондон сте, значи? Приятно ми е, сър!
Изрече това на един дъх, сякаш го беше наизустил.
— Господин Смайли е в Карне по личен въпрос — осведоми го Ригби. — Познат е на господин Фийлдинг.
— А. Фийлдинг е голям особняк, голям! — отсече полицейският началник.
— Така е, сър — съгласи се Ригби и продължи: — Господин Смайли току-що е бил при господин Фийлдинг, за да си вземе довиждане преди заминаването за Лондон.
Хавлейк стрелна с очички Смайли, сякаш се чудеше дали той е в състояние да извърши такова пътуване.
— Господин Фийлдинг е дал показания, сър, за които притежава доказателства — продължи Ригби. — Става дума за убийството, сър.
— Да чуем, Ригби! — предизвикателно каза Хавлейк.
Смайли се намеси:
— Фийлдинг заяви, че убиецът е съпругът, Станли Роуд. Фийлдинг разказа, че когато отговорникът донесъл у тях чантата на Роуд с изпитните работи…
— Какви изпитни работи?
— Не си ли спомняте? Този следобед Роуд е провеждал изпит. Освен това е бил дежурен в черквата и чак след това отишъл на вечеря у Фийлдинг. За улеснение дал изпитните работи на Пъркинс, за да…
— На момчето, което загина? — попита Хавлейк.
— Да.
— Нещо много сте осведомен по въпроса — заплашително подхвърли Хавлейк.
— Фийлдинг разказа, че когато Пъркинс му донесъл чантата, той я отворил. Искал да види как Пъркинс се е справил със задачите. За момчето е било жизненоважно да си изкара изпита — продължи Смайли.
— Е, сега от усърдието зависи всичко — с горчивина в гласа подхвърли Хавлейк. — Уверявам ви, че когато бях малък, тук нещата стояха другояче.
— Когато Фийлдинг отворил чантата, видял вътре изпитните работи. Но видял също и найлонова мушама, стари кожени ръкавици и чифт галоши, отрязани от гумени ботуши.
Последва пауза, после Хавлейк възкликна:
— Боже господи! Боже господи! Чухте ли. Ригби? Това са намерили в колета в Лондон. Боже господи!
— Освен това имало и парче кабел, дълго парче. Това е чантата, за която се е върнал Роуд в нощта на убийството. Нали си спомняте? — завърши Смайли с чувството, че е хранил дете и непрекъснато е внимавал да не препълни лъжичката.
Настъпи продължително мълчание. Накрая Ригби, който явно си познаваше човека, рече:
— Мотивът му е издигането в службата, сър. Госпожа Роуд не е проявявала желание да повиши статуса си, обличала се е неподходящо и не е вземала участие в религиозния живот на колежа.
— Момент — прекъсна го Хавлейк. — Роуд отдавна е замислял убийството, така ли?
— Да, сър.
— Искал е да се възприеме като убийство с цел грабеж?
— Да, сър.
— Взел си е чантата, върнал се е в Норт Фийлдс, а после какво е направил?
— Облякъл мушамата, която е била с качулка, обул галошите, сложил си е ръкавиците. Взел и оръдието на убийството, сър. Вмъкнал се през задната порта, минал през градината, отишъл до входната врата отпред и позвънил, сър. Жена му отворила. Той я повалил, завлякъл я до оранжерията и там я убил. Измил мушамата на дворната чешма и прибрал всичко в колета. Вързал го и тръгнал по алеята, този път към предната порта, защото знаел, че скоро стъпките му ще бъдат заличени от хората, които ще дойдат. Излязъл на пътя, където снегът е утъпкан и не остават следи, а после заобиколил и отново влязъл в къщата, където изпълнил ролята на отчаяния съпруг, като се постарал, щом открил тялото, да остави отпечатъци от пръстите си върху следите от ръкавиците. Но е имало една вещ, която е било твърде опасно да слага в колета, сър. Оръдието на убийството.
— Добре, Ригби. Прибери го. Ако ти е нужно прокурорско нареждане, господин Бороу ще ти изготви. Ако ли не, ще позвъня на лорд Соли.
— Разбрано, сър, а да изпратя ли сержант Лоу, за да запише показанията на господин Фийлдинг?
— А защо, по дяволите, е мълчал досега, Ригби?
— Него трябва да попитате, сър — с равен глас му отговори Ригби и напусна стаята.
— В Карне ли сте завършили? — попита Хавлейк, като побутна към Смайли сребърната настолна табакера.
— Не. За съжаление, не — отвърна Смайли.
— А откъде познавате Фийлдинг?
— Срещали сме се в Оксфорд след войната.
— Голям чудак е Фийлдинг, много е особен. Казахте, че името ви е Смайли?