Всички се засмяха, после настъпи мълчание. Смайли остави чашата си и каза:
— А историята, която ми разказахте в четвъртък, когато дойдох у вас…
— Какво по-точно — подразни се Фийлдинг.
— Че сте поправили изпитната работа на Тим Пъркинс… Взели сте я от чантата и сте подменили решенията…
— И какво?
— Ами това не е вярно.
Смайли говореше с безразличие, сякаш ставаше дума за времето.
— Заключението на експертизата е, че това не е вярно — продължи той. — Почеркът навсякъде е един и същ, писало е само момчето. Ако някой е нанасял поправки, това е бил Пъркинс.
Последва тишина, която продължи дълго, Фийлдинг сви рамене.
— Скъпи приятелю, не можете да очаквате, че ще ви повярвам. Тия хора всъщност са глупаци.
— Естествено, това не означава нищо. Тоест, може би просто сте искали да защитите момчето, нали? Излъгахте, за да го прикриете, за да спасите честта му, така да се каже. Нали може да се даде такова обяснение?
— Казах ви истината — отговори кратко Фийлдинг. — А вие мислете каквото си искате.
— Да речем, представям си момента, когато сте стигнали до споразумение. Взели сте присърце притеснението на момчето, когато е донесло у вас изпитните работи, импулсивно сте отворили чантата, извадили сте темата му и сте го накарали да я поправи.
— Вижте какво — ядосано го прекъсна Фийлдинг, — защо не престанете да се занимавате с тия работи? Какво значение има това за вас?
Смайли му отговори неочаквано разпалено:
— Опитвам се да ви помогна, господин Фийлдинг. Моля ви да ми повярвате, опитвам се да ви помогна. Заради Ейдриан. Не искам да има неприятности и мъка повече от необходимото. Искам да изясня въпроса, преди да дойде Ригби. Джейни вече е извън подозрение. Известно ви е, нали? Изглежда смятат, че Роуд е убиецът, но още не са го арестували. Имат основания, но не го правят. Само са го накарали да даде допълнителни показания. Разбирате, че историята с чантата е от голямо значение. Всичко зависи от това какво наистина сте видели вътре и дали Пъркинс също го е видял. Не ви ли е ясно? Ако в крайна сметка Пъркинс е поправил работата си, значи само той е отварял чантата. Тогава ще поискат да узнаят отговора на един много важен въпрос: ще поискат да узнаят как сте разбрали какво има в чантата.
— За какво намеквате?
— Всъщност те не са глупаци и вие го знаете. Нека за миг да започнем от другия край. Да предположим, че убиецът на Стела сте вие, да предположим, че сте имали причина за това, и то доста основателна причина, а те знаят каква би могла да бъде тя. Да предположим, че онази нощ сте връчили чантата на Роуд, а после сте го изпреварили — например с велосипед. Както Джейни каза, убиецът е бил носен от вятъра. Ако наистина е така, всичко, което според вас е било в чантата, всъщност не е било там. Може да сте го съчинили, а когато по-късно стават известни оценките и вие разбирате, че Пъркинс е поправил работата си, тогава се досещате какво е видяло момчето в чантата, тоест че не е видяло нищо, освен изпитните работи. Според мен това би било достатъчно като обяснение защо ви се е наложило да убиете момчето — Смайли замълча и погледна Фийлдинг. — И в известен смисъл — добави някак неохотно той, — така историята изглежда по-смислена, нали?
— А каква, ако смея да попитам, е причината, за която говорите?
— Може би Стела ви е изнудвала. Тя положително е знаела, че сте съден на Север по време на войната. Баща й е бил мирови съдия, нали така? Разбрах, че са прегледали досиетата. Баща й е участвал в съдебния състав на този процес. Тя е знаела, че нямате средства, че ще трябва да работите другаде и ви е държала под прицел. Изглежда и Д’Арси го е знаел, тя му го е казала. Не е имала какво да губи. Д’Арси е бил наясно с всичко от самото начало и не би позволил на вестниците да се докопат до историята. Тя е знаела това, познавала си е човека, а вие, Фийлдинг, не сте ли казали също на Д’Арси? Струва ми се, че може и да сте го направили. Когато Стела е дошла при вас и ви е казала, че знае за процеса, когато ви се е подигравала и присмивала, вие сте отишли при Д’Арси и сте му го разказали. Попитали сте го какво да правите, а той ви е казал… Какво ли ви е казал той? Може би ви е накарал да разберете какво иска Стела от вас. Но тя не е искала нещо материално, поне не пари. Имала е нужда от нещо по-приятно, по-благотворно за перверзния й нищожен разсъдък: искала е да зависите от нея, да ви притежава. Стела е обичала да заговорничи, викала ви е на срещи в невероятни места: в гори, в занемарени черкви, и то най-вече нощем. Не е искала от вас нищо, освен да пречупите волята си. Карала ви е да слушате хвалбите й, историите за налудничавите й интриги, заставяла ви е да се подмазвате и да се свивате, а после ви е пускала да избягате до следващия път — Смайли отново погледна Фийлдинг. — Ясно ви е, че мислите им могат да приемат такава посока. Затова е необходимо да знаем кой е отворил чантата. И кой е подправил изпитната работа.