И Смайли, и Ейлса гледаха Фийлдинг. В погледа на Ейл са се криеше ужас, а Фийлдинг стоеше безучастен и не помръдваше. Накрая каза:
— Ако разсъждават така, откъде могат да предположат, че аз съм знаел, че Роуд ще се върне за чантата си тази вечер?
— О, те ще предположат, че Стела ви е определила среща след вечерята у вас — Смайли подхвърли това, сякаш добавяше някаква скучна подробност. — Като част от любимата й игра.
— А откъде могат да знаят?
— От показанията на Роуд — продължи Смайли. — Стела е взела чантата от антрето, всъщност я е държала. Когато стигнали в Норт Фийлдс, чантата липсвала. Стела изпаднала в ярост и обвинила Роуд, че я е забравил. Накарала го да отиде и да я прибере. Не си ли вадите заключение?
— О, всичко е ясно — каза Фийлдинг, а Смайли чу как Ейлса Бримли ужасена прошепва името му.
— С други думи, когато Стела е замисляла номера, с който да задоволи перверзните си желания, вие сте съзрели възможност да я убиете, като прехвърлите вината върху някакъв несъществуващ скитник или, в случай че не успеете, върху Роуд, като резервен вариант за защита. Да предположим, че сте възнамерявали да я убиете. Сигурно сте се канели да отидете до тях с велосипед някоя вечер, когато Роуд остане до късно в колежа. Приготвили сте си галоши и мушама, дори сте откраднали кабел от кабинета на Роуд, възнамерявайки да заблудите следствието. И само каква златна възможност се е появила, когато се е явил Пъркинс с чантата! Стела е настоявала да се срещнете, чантата е била забравена нарочно, за да осъществите срещата. За съжаление, според мен, те ще разсъждават така. Разбирате, че за тях убиецът не е Роуд.
— Откъде знаят? Как е възможно да знаят? Роуд няма алиби.
Смайли сякаш не го чуваше. Той гледаше към прозореца и към тежките кадифени завеси, които неспокойно се поклащаха.
— Какво има? Какво гледате? — изведнъж попита Фийлдинг извънредно настойчиво, но Смайли не му отговори. Чак след време каза:
— Вижте какво, Фийлдинг, ние просто не знаем какви могат да бъдат хората, никога не можем да сме сигурни. Не съществува неоспорима истина за човешките същества, няма формула, която да е приложима към всеки от нас, а някои са нищожества, нали така? Някои са толкова лабилни, че се изумяваме. Хората са хамелеони. Веднъж прочетох разказ за един поет, който се къпел в басейните на студени фонтани, за да усети при този контакт собственото си съществуване. Необходимо му е било да получава доказателства, като дете, мразено от родителите си. Може да кажете, че е искал да застави слънцето да го осветява, за да вижда сянката си и да се чувства жив.
Фийлдинг нетърпеливо махна с ръка.
— А откъде знаете, че убиецът не е Роуд?
— Такива хора… а те съществуват, Фийлдинг… И знаете ли тяхната тайна? Те не усещат нищо в душите си, нито болка, нито любов, нито омраза, затова се срамуват и се боят — защото нямат чувства, а техният срам, Фийлдинг, техният срам ги подтиква към екстравагантност и показност, принудени са да усещат студа на водата, без нея те са нищо. Светът ги вижда като циркаджии, като фантазьори и лъжци, може би и като търсачи на силни усещания, но не вижда истинския им облик: те са живи мъртъвци.
— Откъде знаете? Откъде знаете, че не е Роуд? — извика ядосано Фийлдинг.
А Смайли му отвърна:
— Ще ви кажа.
— Ако Роуд е убил жена си, той го е замислил отдавна. Найлоновата мушама, ботушите, оръдието на убийството, използването на Пъркинс, за да отнесе чантата в къщата ви — всичко това свидетелства за отдавнашно, предварително планиране. Разбира се, човек би могъл да попита защо му е трябвало изобщо да се занимава с Пъркинс, защо се е налагало да се разделя с чантата си? Както и да е… Да видим какво е направил Роуд. След вечерята той се прибира с жена си, като нарочно забравя чантата. Оставя жена си у дома и се връща у вас за чантата. Оказва се, че е било рисковано да забравя чантата. Да оставим настрани факта, че никой не би очаквал чантата да е заключена, жена му можеше да забележи на тръгване, че той не я е взел. Вие също или госпожица Трубоди също сте могли да забележите, но за щастие, това не се случва. Роуд си взема чантата, бързо се връща, убива жена си и подготвя уликите, с които да заблуди полицията. Слага мушамата, галошите и ръкавиците в колета за бежанците, връзва пакета и се приготвя да обмисли добре измъкването си оттам. Може би го уплашва Джейни Лудата, но той все пак излиза на пътя и отново влиза в къщата като Станли Роуд. Пет минути по-късно вече е в дома на Д’Арси. Следващите четирийсет и осем часа е под непрекъснато наблюдение. Възможно е това да не ви е било известно, Фийлдинг, но полицията е открила оръдието на убийството на четири мили от там, хвърлено в канавката. Намират го десет часа след като научават за убийството, много преди Роуд да има възможност да го скрие там. И тъкмо това е спорното място, Фийлдинг. Тъкмо това не могат да проумеят. Допускам, че е възможно оръдието на убийството да бъде наподобено. Роуд може да е взел косми от гребена на Стела, да ги е залепил с човешка кръв към парче коаксиален кабел и да го е подхвърлил в канавката, преди да е извършил убийството. Но той е можел да използва единствено собствената си кръв, която е от друга група, а кръвта върху намерения кабел е от групата на Стела. Не го е направил Роуд, а има и още едно конкретно доказателство, свързано с колета. Вчера Ригби говорил с госпожица Трубоди. Оказва се, че на сутринта в деня на убийството тя се е обадила на Стела Роуд. Обадила се е по ваше искане. Фийлдинг, за да съобщи, че едно от момчетата ще занесе някои стари дрехи в Норт Фийлдс в четвъртък сутринта, а молбата й била Стела да не пакетира нещата дотогава. С какво ви заплаши Стела, Фийлдинг? Че ще изпрати анонимно писмо до следващото ви работно място?