— А другото писмо, което ти е изпратила тя. Брим? Къде е то?
Госпожица Бримли му подаде папката. Той я отвори и прочете на глас писмото на Стела Роуд.
Скъпа госпожице Фелоушип,
Бих искала да направя едно предложение за вашия конкурс „Хитрости в кухнята“.
Веднъж месечно домакинята приготвя обичайната смес за кейк със сметана: равни части мазнина и захар, по едно яйце на всеки 250 грама смес. За пудинг или сладки се добавя допълнително брашно. Тази смес издържа цял месец.
Прилагам адресиран плик с марка.
Искрено ваша: Стела Роуд
(по баща Гластон)
П.П. Между другото, тел за чистене на съдове може да се предпази от ръжда, като се държи в буркан със сапунена вода. Позволено ли е да се правят по две предложения? Ако е позволено, това е второто ми предложение.
— Тя спечели конкурса — отбеляза госпожица Бримли, — но не е там работата. Ето какво исках да ти кажа. Джордж: тя е от рода Гластон, а Гластонови четат „Гласа“ от самото му начало. Дядото на Стела е старият Руфъс Гластон, кралят на ланкаширската керамика. Двамата с бащата на Джон Ландсбъри са построили черкви и параклиси почти във всяко селище на Средна Англия. Когато Руфъс умира, списанието прави мемориален брой, а некрологът е написан от самия лорд Ландсбъри. Самюел Гластон поема бизнеса на баща си, но му се налага да се премести на юг по здравословни причини. След като овдовява, се заселва близо до Борнмът с единствената си дъщеря, със Стела. Тя е последната издънка на рода. Всички до един са земни хора, по-земни не биха могли и да бъдат. Включително Стела, така си мисля. Не ми се вижда вероятно да страда от мания за преследване.
Смайли я погледна с изумление.
— Скъпа ми Брим, умът ми не го побира. Откъде знаеш такива подробности?
Вместо извинение госпожица Бримли се усмихна.
— С Гластонови е лесно, те са едва ли не част от списанието. Изпращат картички за Коледа и кутии с шоколадови бонбони за всяка годишнина от основаването. Имаме около петстотин семейства, които образуват нашата „върхушка“, както казвам аз. От самото начало поддържат „Християнски глас“. Те ни пишат. Джордж. Ако нещо си притеснява, споделят го с нас. Ако се венчават, ако се местят или се пенсионират, ако са болни, потиснати или ядосани, те ни пишат. Бога ми, не го правят често, но ни пишат.
— Как си запомнила всичко това?
— Не съм го запомняла. Имам си картотека. Нали разбираш, винаги отговарям на писмата, само че…
— Какво?
Госпожица Бримли го погледна сериозно.
— Това е първият случай, когато някой ни пише, защото изпитва страх.
— И какво очакваш да направя?
— Досега ми е хрумнала само една гениална мисъл. Спомних си, че Ейдриан Фийлдинг имаше брат, който преподава в Карне…
— Той заема висок пост там, ако не се е пенсионирал.
— Не, ще се пенсионира следващия семестър. Споменаваха го в „Таймс“ преди няколко седмици, в малката рубрика за светски вести, където обикновено пишат и за Карне. Бележката гласеше: „Днес в колежа Карне започва полугодието на Великите пости. В края на това полугодие ще се пенсионира Т. Р. Фийлдинг, след като е водил студентски групи в продължение на 15 години“.
Смайли се засмя.
— Честна дума. Брим, абсурдно е да имаш такава памет?
— Запомних го заради името Фийлдинг… Както и да е, помислих си, че може и да му позвъниш. Сигурно го познаваш.
— Е, да, познавам го. Запознахме се в колежа Модлин, на вечеря за преподавателското тяло. Но… — Смайли леко се изчерви.
— Но какво, Джордж?
— Как да ти кажа… Той доста се различава от брат си.
— Няма как да е другояче — подхвърли малко рязко госпожица Бримли. — Но все пак той би могъл да ти даде някакви сведения за Стела Роуд. И за съпруга й.
— Не мисля, че е за телефона. Предпочитам да отида и да се срещна с него. Но какво всъщност пречи ти да се обадиш на Стела Роуд?
— Ами… Тази вечер е късно да го направя, нали? Съпругът й сигурно вече си е вкъщи. Мислех си веднага да й изпратя писмо, че може да дойде тук по всяко време. Но… — поколеба се госпожицата и леко потропа с крак от нетърпение — иска ми се да направя нещо още сега. Джордж.
Смайли кимна и отиде до телефона. Позвъни на телефонни справки и попита за номера на Терънс Фийлдинг. След дълга пауза го посъветваха да се обади в централата на колежа Карне, която ще го свърже с желаното лице. Докато го наблюдаваше, госпожица Бримли си помисли, че не би било зле да знаеше малко повече за Джордж Смайли — доколко се преструваше на скромен и доколко беше уязвим. „Най-способният — беше казал за него Ейдриан. — Най-стабилният и най-способният“.