Стивън се ухили глуповато и каза:
— За пръв път посещавам старата страна. Баща ми винаги ми казваше да ви се обадя, ако дойда.
— И добре си направил. — Старецът се огледа. — Това е внучката ми, Пилар Естравадос.
— Здравейте — каза тя скромно.
Стивън си помисли с възхищение: „Пустото му малко дяволче! Изненада се, като ме видя, но го прикри веднага.“
Той изрече натъртено:
— Много се радвам да се запозная с вас, мис Естравадос.
— Благодаря ви — каза Пилар.
Симеон Лий се обърна към него:
— Сядай и разказвай всичко за себе си. За дълго ли си в Англия?
— Щом съм вече тук, няма да бързам много.
Той отметна глава назад и се засмя.
Симеон се съгласи:
— Точно така, трябва и на нас да погостуваш малко.
— О, не, сър, не мога да ви се натрапя така. Има само два дни до Коледа.
— Напротив, даже трябва да останеш за Коледа, ако нямаш други планове.
— Нямам, но не бих искал да…
— Значи се разбрахме — Симеон обърна глава: — Пилар?
— Да, дядо.
— Иди и кажи на Лидия, че ще имаме още един гост. Помоли я да се качи тук.
Пилар напусна стаята. Стивън я проследи с поглед. Симеон отбеляза факта с хитра усмивка.
— Значи идваш направо от Южна Африка?
— Почти.
Разговорът се завъртя около това.
След няколко минути пристигна Лидия.
Симеон каза:
— Това е Стивън Фар, син на моя приятел и съдружник Ебенизър Фар. Той ще остане с нас за Коледа, стига да намериш стая за него.
Лидия се усмихна.
— Разбира се. — Тя с одобрение огледа непознатия. Изглеждаше добре, с бронзов загар и сини очи, с отметната назад глава.
— Снаха ми — представи я Симеон Лий.
— Мадам, чувствувам се ужасно неудобно да се натрапя по този начин.
— Ти си част от семейството, момчето ми — възрази Симеон. — Приеми го по този начин.
— Много сте любезен, сър.
Пилар отново влезе в стаята, седна тихо до огъня и вдигна ветрилото. Тя започна бавно да си вее с него, като огъваше китката си. Очите й, сведени надолу, гледаха сериозно.
Част трета
24 декември
I
— Наистина ли искаш да остана, татко? — попита Хари, като отметна глава назад. — Имам чувството, че бъркам в гнездо на оси.
— Какво искаш да кажеш? — остро попита Симеон.
— Брат ми Алфред — каза Хари. — Моят добър стар брат Алфред! Ако смея да отбележа, той не е особено доволен от моето присъствие тук.
— Той няма думата — отряза Симеон. — Господарят тук съм аз.
— И така да е, ти все пак си зависим от него. Не бих искал да влоша…
— Ще направиш, каквото ти казвам — отново отряза баща му.
Хари се прозя.
— Не знам дали ще мога да свикна с домошарския живот. Струва ми се малко потискащ за човек, обходил света.
— По-добре се ожени и си седни на задника.
— За кого да се оженя? Жалко, че не мога да взема за жена племенницата си. Младата Пилар е дяволски привлекателна.
— Забеляза го, нали?
— Относно сядането на задника, виждам, че дебелият Джордж се е справил добре, ако съдя по външния вид. Коя е тя?
Симеон сви рамене.
— Откъде да знам. Джордж я намерил на някакво модно ревю. Тя разправя, че баща й бил пенсиониран морски офицер.
Хари каза:
— Сигурно е бил втори помощник на някое крайбрежно корито. Джордж ще си има неприятности с нея, ако не внимава.
— Джордж — каза Симеон, — е глупак.
Хари попита:
— Защо се е омъжила за него, заради пари ли?
Симеон сви рамене.
Хари каза:
— Смяташ ли, че ще можеш да се оправиш с Алфред?
— Още сега — свъсено отвърна Симеон и натисна бутона на масата до себе си.
Хорбъри се появи веднага. Симеон каза:
— Помоли мистър Алфред да дойде тук!
Хорбъри излезе и Хари погледна след него.
— Този приятел подслушва по вратите.
Симеон сви рамене.
— Вероятно.
Алфред забързано влезе.
— Викал си ме, татко.
— Да, седни. Мислех си, че ще трябва да организираме другояче реда вкъщи сега, когато домът ни ще има двама нови обитатели.
— Двама ли?
— Естествено Пилар ще живее тук, а Хари си е дошъл завинаги.
— Хари ще живее тук?
— Защо не, братко? — попита Хари.
Алфред рязко се обърна към него:
— Мисля, че сам разбираш.
— Съжалявам, но не разбирам нищо.
— След всичко, което се случи, след позорната ти постъпка, скандала…
Хари небрежно махна с ръка.
— Всичко това е минало.
— Ти се държа ужасно с татко след всичко, което той направи за теб!
— Виж какво, Алфред, не мислиш ли, че това си е негова работа, а не твоя. Щом той иска да забрави и прости…
— Да, така искам — каза Симеон. — Все пак Хари ми е син, нали, Алфред?