Выбрать главу

Стивън се ухили глуповато и каза:

— За пръв път посещавам старата страна. Баща ми винаги ми казваше да ви се обадя, ако дойда.

— И добре си направил. — Старецът се огледа. — Това е внучката ми, Пилар Естравадос.

— Здравейте — каза тя скромно.

Стивън си помисли с възхищение: „Пустото му малко дяволче! Изненада се, като ме видя, но го прикри веднага.“

Той изрече натъртено:

— Много се радвам да се запозная с вас, мис Естравадос.

— Благодаря ви — каза Пилар.

Симеон Лий се обърна към него:

— Сядай и разказвай всичко за себе си. За дълго ли си в Англия?

— Щом съм вече тук, няма да бързам много.

Той отметна глава назад и се засмя.

Симеон се съгласи:

— Точно така, трябва и на нас да погостуваш малко.

— О, не, сър, не мога да ви се натрапя така. Има само два дни до Коледа.

— Напротив, даже трябва да останеш за Коледа, ако нямаш други планове.

— Нямам, но не бих искал да…

— Значи се разбрахме — Симеон обърна глава: — Пилар?

— Да, дядо.

— Иди и кажи на Лидия, че ще имаме още един гост. Помоли я да се качи тук.

Пилар напусна стаята. Стивън я проследи с поглед. Симеон отбеляза факта с хитра усмивка.

— Значи идваш направо от Южна Африка?

— Почти.

Разговорът се завъртя около това.

След няколко минути пристигна Лидия.

Симеон каза:

— Това е Стивън Фар, син на моя приятел и съдружник Ебенизър Фар. Той ще остане с нас за Коледа, стига да намериш стая за него.

Лидия се усмихна.

— Разбира се. — Тя с одобрение огледа непознатия. Изглеждаше добре, с бронзов загар и сини очи, с отметната назад глава.

— Снаха ми — представи я Симеон Лий.

— Мадам, чувствувам се ужасно неудобно да се натрапя по този начин.

— Ти си част от семейството, момчето ми — възрази Симеон. — Приеми го по този начин.

— Много сте любезен, сър.

Пилар отново влезе в стаята, седна тихо до огъня и вдигна ветрилото. Тя започна бавно да си вее с него, като огъваше китката си. Очите й, сведени надолу, гледаха сериозно.

Част трета

24 декември

I

— Наистина ли искаш да остана, татко? — попита Хари, като отметна глава назад. — Имам чувството, че бъркам в гнездо на оси.

— Какво искаш да кажеш? — остро попита Симеон.

— Брат ми Алфред — каза Хари. — Моят добър стар брат Алфред! Ако смея да отбележа, той не е особено доволен от моето присъствие тук.

— Той няма думата — отряза Симеон. — Господарят тук съм аз.

— И така да е, ти все пак си зависим от него. Не бих искал да влоша…

— Ще направиш, каквото ти казвам — отново отряза баща му.

Хари се прозя.

— Не знам дали ще мога да свикна с домошарския живот. Струва ми се малко потискащ за човек, обходил света.

— По-добре се ожени и си седни на задника.

— За кого да се оженя? Жалко, че не мога да взема за жена племенницата си. Младата Пилар е дяволски привлекателна.

— Забеляза го, нали?

— Относно сядането на задника, виждам, че дебелият Джордж се е справил добре, ако съдя по външния вид. Коя е тя?

Симеон сви рамене.

— Откъде да знам. Джордж я намерил на някакво модно ревю. Тя разправя, че баща й бил пенсиониран морски офицер.

Хари каза:

— Сигурно е бил втори помощник на някое крайбрежно корито. Джордж ще си има неприятности с нея, ако не внимава.

— Джордж — каза Симеон, — е глупак.

Хари попита:

— Защо се е омъжила за него, заради пари ли?

Симеон сви рамене.

Хари каза:

— Смяташ ли, че ще можеш да се оправиш с Алфред?

— Още сега — свъсено отвърна Симеон и натисна бутона на масата до себе си.

Хорбъри се появи веднага. Симеон каза:

— Помоли мистър Алфред да дойде тук!

Хорбъри излезе и Хари погледна след него.

— Този приятел подслушва по вратите.

Симеон сви рамене.

— Вероятно.

Алфред забързано влезе.

— Викал си ме, татко.

— Да, седни. Мислех си, че ще трябва да организираме другояче реда вкъщи сега, когато домът ни ще има двама нови обитатели.

— Двама ли?

— Естествено Пилар ще живее тук, а Хари си е дошъл завинаги.

— Хари ще живее тук?

— Защо не, братко? — попита Хари.

Алфред рязко се обърна към него:

— Мисля, че сам разбираш.

— Съжалявам, но не разбирам нищо.

— След всичко, което се случи, след позорната ти постъпка, скандала…

Хари небрежно махна с ръка.

— Всичко това е минало.

— Ти се държа ужасно с татко след всичко, което той направи за теб!

— Виж какво, Алфред, не мислиш ли, че това си е негова работа, а не твоя. Щом той иска да забрави и прости…

— Да, така искам — каза Симеон. — Все пак Хари ми е син, нали, Алфред?