Выбрать главу

Тя го гледаше отгоре и той се стресна, когато отвори очи и я видя застанала над него. В неподвижната й стойка имаше нещо заплашително.

Той раздразнено попита:

— Какво има?

— Когато писмото ви пристигна, аз наистина повярвах, че искате да съберете семейството край себе си на Коледа, и убедих Дейвид да дойдем.

— Е, и? — каза Симеон.

Хилда бавно продължи:

— Вие наистина сте искали те да са край вас, но с друга цел — да ги скарате. Бог да ви е на помощ, ако това е начинът ви на забавление!

Симеон се изсмя и каза:

— Моето чувство за хумор винаги е било по-различно. Не очаквам някой друг да оцени тази шега, но аз се забавлявам страхотно!

Тя не каза нищо. По лицето му бавно се изписа тревога. Той рязко попита: — За какво си мислиш?

Хилда натъртено произнесе:

— Страхувам се…

— Страхуваш се… от мен?

— Не от вас… за вас.

И като съдия, произнесъл присъда, тя се обърна и бавно напусна стаята. Симеон седеше и втренчено гледаше след нея. После се изправи, отиде до сейфа и прошепна на себе си:

— Я да си погледна моите красавици.

III

В осем без петнадесет на вратата се позвъни.

Тресилиън отиде да отвори. Когато се върна обратно в кухнята, намери там Хорбъри да прибира чашите за кафе.

— Кой беше? — попита той.

— Полицейският началник, мистър Сагдън. Внимавай какво правиш!

Хорбъри току-що бе изтървал една от чашите с трясък.

— Как можа! — захока го Тресилиън. — Единадесет години съм ги мил, без да счупя нито една! А сега ти си пъхаш носа, където не ти е работата и погледни какво става.

— Съжалявам, мистър Тресилиън, наистина съжалявам — заизвинява се Хорбъри и челото му се покри с пот. — Просто не знам как се случи. Значи полицейският началник беше на входа?

— Да, мистър Сагдън.

Прислужникът прокара език по бледите си устни.

— И какво искаше той?

— Събираше волни пожертвования за полицейското сиропиталище.

— О! — прислужникът изправи рамене и попита с по-естествен глас: — И получи ли нещо?

— Аз занесох книгата на мистър Лий и той ми каза да поканя началника при него и да поднеса шери на масата. Това време на годината всички просят — каза Хорбъри. — Старият дявол, обаче е щедър, независимо от проклетията си.

Тресилиън отбеляза с достойнство:

— Мистър Лий винаги е бил щедър.

Хорбъри кимна.

— И това му е най-добрата черта в характера. Е, аз ще тръгвам.

— На кино ли?

— Сигурно. До скоро, мистър Тресилиън.

Той излезе през вратата към помещенията на прислугата.

Тресилиън погледна часовника над вратата. После отиде в трапезарията и подреди салфетките. След като се увери, че всичко е както трябва, той удари малкия гонг в преддверието. С отзвучаването на последния звук по стълбите слезе полицейският началник. Сагдън беше едър мъж с привлекателна външност, който се движеше, съзнавайки значимостта на положението си. Тъмносиният му костюм беше закопчан догоре.

Той дружелюбно каза:

— Струва ми се, че тази нощ ще замръзне. И по-добре, времето напоследък не е според сезона.

Тресилиън поклати глава и каза:

— Влагата събужда ревматизма ми.

Полицаят каза, че ревматизмът е болезнено страдание и Тресилиън го изпрати през вратата.

Старият иконом пусна резето и бавно се върна в преддверието, като прекара ръка по челото си и въздъхна. После бързо изправи гръб, като видя Лидия да влиза във всекидневната. След нея по стълбите слезе и Джордж Лий.

Макар и готов отдавна, той изчака и Магдалин, която беше последна от гостите, да влезе в гостната, след което сам се появи и обяви: — Вечерята е сервирана.

Тресилиън беше познавач на дамското облекло по свой начин. Той винаги забелязваше и коментираше наум облеклата на дамите, докато обикаляше около масата с гарафа в ръка.

Мисис Алфред, забеляза той, си беше сложила новата рокля от тафта на бели и черни цветя. Доста дързък модел, който едва ли би стоял добре на всяка, но на нея й отиваше много. Роклята на мисис Джордж беше определено от модна къща, единствен модел. Сигурно струваше доста. Интересно как мистър Джордж е платил за това — той никак не обича да харчи пари, никак. А сега мисис Дейвид — чудесна жена, но няма представа как да се облича. За нейната фигура най-доброто щеше да бъде гладко черно кадифе. Кадифето на фигури, при това яркочервено, беше лош избор. За мис Пилар пък нямаше значение какво носи — с нейната фигура и коса тя винаги щеше да изглежда добре. И все пак бялата й рокличка беше твърде евтина. Но мистър Лий щеше да се погрижи за това. Беше се привързал към нея, наистина чудесно. Дай му да зърне някое по-младо лице и край!