Стаята приличаше на бойно поле. Навсякъде се виждаха обърнати тежки мебели, строшени китайски вази. В средата на килима, пред буйния огън в камината, лежеше Симеон Лий сред локва кръв. Кръвта беше оплескала всичко, съвсем като в кланица.
Дочу се как всички поеха въздух и двама проговориха един след друг. Макар и странно, но и двете реплики бяха цитати.
Дейвид Лий каза:
— Господ забавя…
Гласът на Лидия прошепна на пресекулки:
— Кой би помислил, че старецът ще има толкоз много кръв.
IV
Полицейският началник Сагдън звънеше вече трети път. Накрая той отчаяно удари чукчето.
С уплашено лице Уолтър се появи на вратата и широко я отвори.
— А! Ъ-ъ-ъ… — каза той. Изразът на уплаха се смени с облекчение. — Точно звънях в полицията.
— Защо? — строго попита Сагдън. — Какво става тук?
— Старият мистър Лий. Някой го е пречукал…
Сагдън се втурна вътре и затича по стълбите.
Влезе в стаята, без никой да го усети и видя как Пилар се наведе и взе от пода нещо. Дейвид Лий стоеше, закри очите си с ръце.
Всички останали бяха се струпали на малка групичка. Само Алфред Лий бе застанал до тялото на баща си и гледаше надолу с празен поглед.
Джордж важно нареждаше:
— Нищо не бива да се докосва, нищичко, докато не пристигне полицията. Това е много важно.
— Извинете — каза Сагдън.
Той деликатно си проби път между дамите.
Алфред го позна.
— А — каза той. — Вие ли сте, господин началник? Дойдохте много бързо.
— Да, мистър Лий — Сагдън не губеше време в излишни обяснения. — Какво е всичко това?
— Баща ми е убит… — гласът му пресекна.
Магдалин изведнаж захълца истерично.
Сагдън вдигна голямата си ръка в жест, приканващ към внимание, и авторитетно каза:
— Ще бъдат ли всички така любезни да напуснат стаята, освен мистър Лий и… ъ-ъ-ъ… мистър Джордж Лий?
Те бавно и колебливо се заизнизваха към вратата, като овце. Сагдън внезапно се обърна към Пилар:
— Извинете, мис — любезно каза той, — нищо не бива да се докосва или премества.
Тя го гледаше втренчено. Стивън Фар раздразнено се намеси:
— Разбира се, че не. Тя знае това.
Сагдън продължи, все така любезно:
— Не вдигнахте ли нещо от пода преди малко?
С широко отворени очи Пилар попита най-невинно: — Така ли?
Сагдън продължи любезно, но вече с по-твърд тон:
— Да, аз ви видях.
— О!
— Дайте ми го, моля ви. То е в ръката ви.
Пилар отвори дланта си. На нея имаше парченце гума и дребен предмет от дърво. Полицаят ги взе, постави ги в плик и ги сложи в горния си джоб.
— Благодаря ви — каза той и се обърна.
За миг очите на Стивън Фар изразиха изненада и уважение. Сякаш беше подценил едрия полицай.
Те бавно напуснаха стаята и на излизане дочуха Сагдън да казва с официален тон:
— А сега, ако обичате…
V
— Дървото гори най-добре — каза полковник Джонсън, като хвърли още една цепеница в камината и придърпа стола си към огъня. — Заповядайте — добави той гостоприемно, като кимна към подноса с бутилки и сифона, поставени близо до лакътя на госта му.
Гостът вдигна ръка в учтив жест на отказ. Той предпазливо доближи стола си до буйния огън, макар дълбоко в себе си да вярваше, че дори и да опече стъпалата си (като в средновековна зала за мъчения), това няма да спре студеното течение край раменете му.
Полковник Джонсън, полицейският префект на Мидълшир, можеше да си мисли, че огънят в камината е нещо несравнимо, но Еркюл Поаро беше убеден, че парното отопление е винаги за предпочитане!
— Случаят Картрайт беше нещо изключително — започна домакинът. — Изключителен човек със страхотен чар! Когато го доведохте тук, той направо покори всички ни!
Той поклати глава.
— Никога повече няма да имаме подобен случай! — каза той. — За щастие, отравянето с никотин се среща много рядко.
— Имаше време, когато вие бихте казали, че отравянето е твърде „неанглийско“, неспортсменско, нещо, присъщо само на чужденците — вметна Еркюл Поаро.
— Далеч съм от тази мисъл — отговори префектът. — Отравянията са доста повече, отколкото се предполага, особено с арсеник.
— Сигурно е така.
— Случаите на отравяния са винаги особени — каза Джонсън. — Експертизите са винаги противоречиви, после лекарите винаги са много предпазливи в оценките си. Винаги е трудно да се представи едно такова дело в съда. Не, ако ми е писано да разследвам убийство (боже опази!), предпочитам да е случай, в който няма съмнение относно причината за смъртта.
Поаро кимна.
— Огнестрелна рана, прерязано гърло, строшен череп — това ли са вашите предпочитания?