Полковникът попита:
— Какво ще стане, ако подозираният отрече кражбата?
— Сигурно е възнамерявал да даде ход на полицейското следствие.
Полковникът сбръчи чело и засука мустак. После продължи с въпрос:
— А защо не е провел този разговор, преди да ви извика?
— Не, не, сър — поклати глава Сагдън. — Нали виждате, ако беше го направил, щеше да излезе, че блъфира. Няма да е убедително. Заподозреният може да си каже, старецът няма да извика полиция, дори и да подозира. Но ако мистър Лий му каже, че вече е уведомил полицията, става ясно, че работата е сериозна и той трябва да реши дали да върне камъните. Още повече икономът е щял да потвърди, че аз току-що съм си тръгнал.
— М-да, разбирам — съгласи се Джонсън. — Имате ли някакви подозрения, Сагдън, кой може да е този „член на семейството“?
— Не, сър.
— И няма никакви улики?
— Нищо, сър.
Джонсън поклати глава.
— Да продължим — каза той.
Сагдън отново си възвърна официалния тон.
— Върнах се обратно в къщата точно в девет и петнадесет. Тъкмо се канех да позвъня, когато чух вик отвътре, след което настъпи голяма суматоха.
Натисках звънеца няколко пъти и дори чуках с чукчето в продължение на три-четири минути. Когато най-сетне прислужникът отвори, разбрах, че се е случило нещо. Той трепереше целият, сякаш щеше да припадне всеки момент. Успя да ми каже на пресекулки, че мистър Лий е бил убит. Аз изтичах на горния етаж и заварих в стаята на мистър Лий ужасна бъркотия. Без съмнение там е имало голяма борба. Мистър Лий лежеше пред камината с прерязано гърло, сред локва кръв.
Полковникът изведнаж каза:
— Не би могъл да го направи сам, нали?
Сагдън поклати глава.
— Невъзможно, сър. Всичко беше с краката нагоре, обърнати мебели, изпочупен порцелан и украшения, а в стаята нямаше и следа от бръснач или нож, с които би могъл да го извърши.
Джонсън каза замислено:
— Да, звучи логично. Имаше ли някой в стаята?
— Почти цялото семейство, сър. Просто стояха.
Джонсън отново попита внезапно:
— Някакви предположения, Сагдън?
Полицейският началник бавно заговори:
— Лоша работа, сър. Според мен, трябва да е някой от семейството. Не виждам как външен човек може да го направи и да избяга навреме.
— А прозореца? Затворен или отворен?
— Прозорците са два. Единият беше затворен и залостен. Другият беше отворен десетина сантиметра отдолу, но залостен в това положение с болт. Аз го пробвах и той не помръдна, явно стои така от години. Освен това стената отвън е гладка и няма пълзящи растения. Не виждам как някой би могъл да излезе оттам.
— Колко врати има стаята?
— Само една. Тя е в края на коридора. Вратата беше заключена отвътре. Когато другите чули шума от борбата и предсмъртния вик на стареца и изтичали горе, наложило се да я разбият, за да влязат вътре.
— И кого намерили в стаята?
— Никого, сър. Единствено стареца, убит само преди няколко минути.
VII
Полковник Джонсън се втренчи в Сагдън и ядосано възкликна:
— Нима искате да ми кажете, Сагдън, че това е един от тези проклети случаи, съществуващи единствено в криминалните романи, където убийството е извършено в заключена стая от някаква явно свръхестествена сила?
Едва доловима усмивка повдигна крайчеца на мустака на Сагдън и той сдържано отговори:
— Не мисля, че е толкова зле, сър.
Полковникът продължи:
— Самоубийство. Това е единствената възможност!
— Къде е оръжието тогава? Не, сър, самоубийството отпада.
— А как е избягал убиецът? Може би през прозореца?
Сагдън поклати глава.
— Мога да се закълна, че не е направил това.
— Но вие казвате, че вратата е била заключена отвътре.
Сагдън кимна. След това извади ключ от джоба си и го сложи на масата.
— Няма отпечатъци — съобщи той. — Огледайте го обаче добре, сър. С лупата.
Поаро се наведе. Двамата с Джонсън огледаха ключа. Префектът възкликна:
— По дяволите, Сагдън, разбирам! Имате предвид тези леки драскотини открая. Виждате ли ги, Поаро?
— Разбира се. Това значи, нали така, че ключът е бил завъртян отвън, посредством някакъв инструмент, вероятно обикновени клещи.
Сагдън кимна.
— Да, напълно възможно.
Поаро каза:
— Значи намерението е било да се представи смъртта като самоубийство, тъй като вратата е заключена и вътре няма никой.
— Точно така, мосю Поаро, няма съмнение в това.
Поаро явно не беше съгласен:
— А безпорядъкът в стаята? Както сам казвате, това опровергава идеята за самоубийство. При всички случаи, убиецът би привел стаята в ред.