Сагдън каза:
— Но той не е имал време, мосю Поаро. Там е цялата работа, той просто не е имал време. Да речем, че е разчитал да завари старият джентълмен неподготвен и това не е станало. Имало е борба и тя е била ясно чута в стаята отдолу. Нещо повече, старецът е извикал за помощ. Всички са хукнали нагоре. Убиецът е могъл само да изскочи от стаята и да завърти ключа отвън.
— Вярно — съгласи се Поаро. — Възможно е вашият убиец да се е объркал. Но защо, за бога, защо не е оставил оръжието? Щом то липсва, отпада и самоубийството. Това е твърде фатална грешка.
Сагдън спокойно каза:
— Престъпниците обикновено правят грешки. Нашият опит го доказва.
— Независимо от грешките си, той все пак е избягал, този ваш престъпник.
— Не мисля, че е избягал.
— Искате да кажете, че все още е в къщата?
— Не виждам къде другаде може да бъде. Това е дело на някой от семейството.
— Но все пак — леко повиши тон Поаро, — поне засега се е измъкнал. Вие не знаете кой е той.
Сагдън уверено каза:
— Скоро обаче ще узнаем. Все още не съм разпитал всички в къщата.
Полковник Джонсън изведнаж се намеси.
— Чакайте, Сагдън, нещо ми дойде наум. Този, който е заключил отвън, трябва да е имал някакъв опит в подобни неща. Имал е криминално минало. Не е толкова лесно да се борави с такива инструменти.
— Искате да кажете, че е професионалист ли, сър?
— Да, това имам предвид.
— Изглежда, че е така — съгласи се Сагдън. — Ако продължим да разсъждаваме по този начин, ще излезе, че между прислугата има професионален крадец, което обяснява кражбата на диамантите и убийството като логично следствие от това.
— Виждате ли нещо невярно в това предположение?
— Всъщност и аз се сетих за това най-напред, но не е лесна работа. В къщата има осем души прислуга. От тях шест са жени, пет, от които са там повече от четири години. Остават икономът и сервитьорът. Икономът работи тук повече от четиридесет години, това си е цял рекорд. Сервитьорът е местен — син на градинаря, израснал е тук. Не виждам как той би могъл да бъде професионалист. Единственият, който остава, е личният прислужник на мистър Лий. Той е сравнително отскоро, но е бил извън къщата, още не се е върнал дори, и е излязъл преди осем часа.
Джонсън попита:
— Имате ли точен списък на присъствувалите в къщата?
— Да, сър. Взех го от иконома. Да ви го прочета ли?
Той извади бележника си.
— Ако обичате.
— Мистър и мисис Алфред Лий. Мистър Джордж Лий, член на парламента и съпругата му, мистър Хенри Лий, мистър и мисис Дейвид Лий, мис… — Сагдън направи пауза и внимателно прочете — Пилар Естравадос, мистър Стивън Фар. А сега прислугата — Едуърд Тресилиън, иконом. Уолтър Чампиън, сервитьор. Емили Рийвс, готвачка. Куини Джоунс, прислужница в кухнята. Гладис Спент, главна камериерка. Грейс Бест, Биътрис Москоум, Джоун Кенч, камериерки. Сидни Хорбъри, личен прислужник на мистър Лий.
— Това са всички?
— Това са всички, сър.
— Имате ли представа кой къде е бил по време на убийството?
— Най-обща, сър. Както ви казах, не съм разпитал още всички. Според Тресилиън господата са били в трапезарията. Дамите са се оттеглили в гостната. Тресилиън им сервирал кафе. Той заяви, че тъкмо се прибрал в кухнята, когато чул шум на горния етаж, последван от вик. Изтичал в преддверието и нагоре по стълбите след другите.
Джонсън запита:
— Кои от членовете на семейството живеят постоянно тук и кои са само на гости?
— Мистър и мисис Алфред живеят тук. Останалите са на гости.
Полковникът кимна.
— Къде са всички сега?
— Помолих ги да останат в гостната, докато се приготвя да взема показанията им.
— Добре. Предлагам да се качим горе и да огледаме мястото на престъплението.
Сагдън ги поведе нагоре по стълбите и после по коридора.
Когато влязоха в стаята, Джонсън пое дълбоко дъх и каза:
— Направо ужасно.
Той застана неподвижно, изучавайки с поглед преобърнатите столове, строшения порцелан и опръсканите с кръв парчетии.
Слабият възрастен човек, клекнал край тялото, стана и кимна.
— Здравейте, Джонсън. Истинска касапница, а?
— Прав сте, докторе. Можете ли вече да ни кажете нещо?
Докторът сви рамене и се ухили.
— Сложните описания ще спестя за официалния доклад. Иначе нищо сложно. Заклан е бил като прасе. Кръвта му е изтекла за по-малко от минута. Няма следа от оръжието.
Поаро прекоси стаята и отиде до прозорците. Както беше казал Сагдън, единият беше затворен и залостен, а другият — отворен на около десетина сантиметра отдолу. Дебел масивен болт го задържаше в това положение.