Сагдън каза:
— Според иконома този прозорец никога не се затваря, независимо от времето. Под него има постлан линолеум, в случай, че прокапе дъжд, но това не става, тъй като стряхата отгоре го предпазва.
Поаро кимна, после се върна до тялото и го огледа. Устните се бяха дръпнали назад и откриваха безкръвните венци в подобие на гримаса. Пръстите бяха закривени като нокти на птица.
Поаро каза:
— Не ми изглежда на силен човек.
Докторът отговори:
— Беше доста жилав. Успя да прескочи няколко болести, които биха вкарали повечето хора в гроба.
Поаро поясни:
— Нямах пред вид това. Исках да кажа, че не е едър, не е силен физически.
— О, не, ни най-малко.
Поаро се обърна настрани. Наведе се и огледа един от катурнатите столове — масивен, от махагон. До него имаше махагонова маса и останките от голяма порцеланова лампа. Съборени бяха и два по-малки стола, а наоколо имаше парчета от гарафа и от две чаши, тежко стъклено преспапие, различни книги, голяма японска ваза, разбита на парчета; картината на разрушението се допълваше от съборената бронзова статуетка на голо момиче.
Поаро се наведе над съборените и счупени вещи, като ги разглеждаше внимателно, без обаче да ги докосва. Лицето му доби намръщен и объркан израз. Полковникът попита:
— Смущава ли ви нещо, Поаро?
Поаро въздъхна и промърмори:
— Такъв крехък стар човек и всичко това…
Джонсън също изглеждаше объркан. Той се обърна към сержанта:
— Някакви отпечатъци?
— Много, сър, по цялата стая.
— А по сейфа?
— Нищо, сър. Само тези на стария джентълмен. Джонсън се обърна към доктора:
— Какво ще кажете за кървавите петна, докторе? Този, който го е извършил, трябва да е целият в кръв. Докторът колебливо поклати глава.
— Съмнявам се. Кръвотечението е изцяло от вратната вена. Тя не би пръскала кръв като артерия.
— Да, да, но все пак има много кръв наоколо.
— Наистина, много кръв, поразително много кръв — каза Поаро.
Сагдън попита с уважение:
— Това говори ли ви нещо, мосю Поаро?
Погледът на Поаро мина покрай него и отговорът му беше объркан.
— Има нещо тук,… някакво насилие — той спря за миг, после продължи: — Да, това е, насилие… и кръв, изобилие от кръв… Това е… как да кажа, прекалено много кръв, върху столовете, върху масите, върху килима… Кървав ритуал? Жертвена кръв? Дали е това? Може би. Толкова крехък старец, слаб, съсухрен, а толкова много кръв.
Гласът му затихна. Сагдън го гледаше с кръгли, изненадани очи и каза с объркан глас:
— Странно, това каза и тя, тази дама…
Поаро рязко попита:
— Каква дама? Какво е казала?
— Мисис Лий. Мисис Алфред Лий. Беше застанала там до вратата и почти шептеше. Тогава прозвуча като безсмислица.
— Какво точно каза?
— Нещо като кой би помислил, че старият джентълмен има толкова кръв…
Поаро каза тихо:
— „Кой би помислил, че старецът ще има толкоз много кръв.“ Думите на Лейди Макбет. Нейните думи… Интересно…
VIII
Алфред Лий и жена му влязоха в малкия кабинет, където ги очакваха Поаро, Сагдън и префектът. Джонсън пристъпи напред.
— Как сте, мистър Лий? Ние не сме се срещали досега, но както знаете, аз съм полицейският префект на графството. Казвам се Джонсън. Трудно ми е да изразя колко съм натъжен от това събитие.
Алфред, с очи като на страдащо куче, отговори дрезгаво:
— Благодаря. Това е ужасно… толкова ужасно. Аз… това е жена ми.
Лидия каза с тихия си глас:
— Това беше ужасен удар за съпруга ми. За всички нас, но най-вече за него.
Ръката й беше на рамото му.
Полковник Джонсън заговори:
— Няма ли да седнете, мисис Лий? Позволете да ви представя мосю Еркюл Поаро.
Поаро се поклони. Очите му шареха с интерес от мъжа към жената и обратно.
Лидия нежно натисна съпруга си по рамото.
— Седни, Алфред.
Алфред седна и промърмори:
— Еркюл Поаро? Момент…
Той прекара вяло ръка по челото си.
Лидия каза:
— Полковник Джонсън иска да ти зададе някои въпроси, Алфред.
Префектът я погледна с одобрение. Беше благодарен, че мисис Алфред Лий се оказваше толкова разумна и способна жена.
Алфред отвърна:
— Да, разбира се, разбира се…
Джонсън си помисли: „Шокът изглежда напълно го е извадил от релсите. Дано малко да дойде на себе си.“
На глас той каза:
— Това е списъкът на всички, които са били в къщата тази вечер. Бихте ли потвърдили дали той е верен?
Той леко кимна на Сагдън, който извади бележника си и прочете отново имената.
Баналната и бюрократична операция сякаш извади Алфред от унеса и го върна на земята. Той се посъвзе, очите му загубиха стъкления си поглед и когато Сагдън завърши, той кимна в знак на съгласие: