— Откога сте тук, мистър Фар?
— От вчера.
— Виждали ли сте днес мистър Лий?
— Да, поговорихме малко сутринта. Беше в добро настроение и искаше да му разказвам за много хора и места.
— И тогава го видяхте за последен път?
— Да.
— Споменавал ли е пред вас, че държи диаманти в сейфа си?
— Не. — После добави бързо: — Да не би да става въпрос за убийство с цел грабеж?
— Не можем да бъдем сигурни — отвърна Джонсън. — А сега да се върнем към събитията от тази вечер. Ще ми разкажете ли какво правехте вие?
— Разбира се. След като дамите напуснаха трапезарията, аз си налях чаша портвайн. След това осъзнах, че сигурно членовете на семейството имат важни неща за обсъждане, а аз им пречех, затова се извиних и ги оставих.
— И какво направихте след това?
Стивън Фар се облегна назад в стола си и прокара пръст по брадичката си. После каза малко вдървено:
— Аз… ъ-ъ-ъ… отидох в един голям салон с паркет, нещо като стая за танци. Там има грамофон и аз сложих няколко плочи на грамофона.
Поаро попита:
— Било е възможно някой да дойде при вас, нали?
Лека усмивка премина по устните на Стивън Фар и той отговори:
— Да, така е. Човек винаги се надява.
После усмивката му стана по-широка.
Поаро каза:
— Сеньорита Естравадос е много красива.
Стивън отвърна:
— Тя е най-хубавото нещо, което съм видял откакто съм в Англия.
— Дойде ли мис Естравадос при вас? — попита полковник Джонсън.
Стивън поклати глава.
— Бях още там, когато чух бъркотията. Излязох в преддверието и хукнах да разбера какво става. Помогнах на Хари Лий да разбием вратата.
— И това е всичко, което имате да ни кажете?
— Боя се, че да.
Еркюл Поаро се наведе напред и тихо попита:
— Но аз си мисля, мосю Фар, че бихте могли да ни кажете още, стига да поискате.
Фар рязко попита:
— Какво имате предвид?
— Можете да ни кажете нещо, което е от голяма важност за случая. Нещо за характера на мистър Лий. Казахте, че баща ви е разказвал много за него. Каква представа придобихте за него от думите на баща си?
Стивън Фар изрече бавно:
— Струва ми се, че разбирам накъде биете. Какъв е бил Симеон Лий на младини, така ли? Предполагам, че искате откровеното ми мнение?
— Ако обичате.
— Поначало не мисля, че Симеон Лий се е отличавал с някакъв висок морал. Нямам предвид, че е бил мошеник, но фактически не е бил много далеч от подобна категория хора. Както и да е, моралът явно не е бил най-изявената му черта. Обаче е притежавал чар, силен чар. И е бил невероятно щедър. Не е имало случай изпаднал в беда човек да се върне от него с празни ръце. Пийвал си е, но не много, бил е привлекателен за жените и е имал чувство за хумор. Но е имал и някаква отмъстителна черта в себе си. Бил е злопаметен като слон. От баща си знам за няколко случая, когато Симеон Лий е чакал с години, за да се разплати с хора, които са му сторили зло.
Сагдън каза:
— За такава игра са нужни двама. Чували ли сте за някого, мистър Фар, на когото Симеон Лий е сторил зло там? Нещо от миналото, което да обясни престъплението от тази вечер?
Стивън Фар поклати глава.
— Имал е врагове, разбира се, за човек като него това е сигурно. Но не ми е известен никакъв конкретен случай. Освен това — той присви очи — доколкото зная (в действителност поразпитах Тресилиън) не е имало чужди хора нито вън, нито вътре в къщата тази вечер.
Еркюл Поаро каза:
— С изключение на вас, мосю Фар.
Стивън Фар се извърна към него.
— О, така ли? Подозрителен странник в дома! Е, няма да откриете нищо такова, защото Симеон Лий никога не е сторил зло на Ебенизър Фар, за да дойде синът му и да дири отмъщение! Не — поклати глава той, — Симеон и Ебенизър никога не са се спречквали. Тук ме доведе чистото любопитство. А и според мен грамофонът е отлично алиби като всяко друго — постоянно сменях плочите и това сигурно се е чувало. Една плоча не би ми дала достатъчно време да изтичам до горния етаж — тези коридори са ужасно дълги — да прережа гърлото на стареца, да измия кръвта и да се върна, преди останалите да се втурнат нагоре. Идеята ви е смешна!
Полковник Джонсън каза:
— Но никой не ви обвинява в нищо, мистър Фар.