— Дали мистър Лий го е стъкнал сам?
— О, не, сър. Предполагам, че го е направил мистър Хари Лий.
— Значи мистър Хари Лий е бил при него, когато отидохте там преди вечеря?
— Да, сър. Той си тръгна, когато влязох.
— Какви бяха отношенията между тях двамата според вас?
— Мистър Хари Лий беше в много хубаво настроение, сър. Смееше се с отметната назад глава.
— А мистър Лий?
— Той мълчеше и беше доста замислен.
— Аха. Има още нещо, което искам да узная, Хорбъри. Какво можете да ни кажете за диамантите, които мистър Лий държеше в сейфа си?
— Диаманти ли, сър? Не съм виждал никакви диаманти.
— Мистър Лий е съхранявал там нешлифовани диаманти. Сигурно сте го виждали да ги държи в ръка.
— Имате предвид онези камъчета ли, сър? Да, виждал съм ги у него един-два пъти, но не знаех, че са диаманти. Вчера ги показваше на чуждестранната госпожица. Или онзи ден?
Полковник Джонсън се обади внезапно:
— Тези камъни са били откраднати.
Хорбъри извика:
— Надявам се не мислите, че аз имам нещо общо с това!
— Не ви обвинявам в нищо — каза Джонсън. — Какво можете да ни кажете по този въпрос?
— За диамантите ли, сър? Или за убийството?
— И за двете.
Хорбъри се замисли. Той прокара език по бледите си устни. Най-сетне вдигна глава, а погледът му като че таеше нещо.
— Нямам какво да кажа, сър.
Поаро попита тихо:
— Да сте дочули нещо? Да кажем докато сте изпълнявали задълженията си? Нещо, което може да се окаже полезно?
В очите на прислужника проблесна някаква искрица.
— Не, сър. Няма такова нещо, сър. Само дето се получи малко спречкване между мистър Лий и някои от семейството.
— Кои някои?
— Според мен имаше нещо около завръщането на мистър Хари Лий. На мистър Алфред Лий това не му се хареса. Разбрах, че между него и баща му били разменени някои по-остри думи, но това е всичко. Мистър Лий не го е обвинявал нито за миг, че е вземал някакви диаманти. Освен това съм сигурен, че мистър Алфред никога не би направил такова нещо.
Поаро бързо попита:
— Но срещата му с мистър Алфред беше след като откри липсата на диамантите, нали?
— Да, сър.
Поаро се наведе напред.
— Аз мислех, Хорбъри — произнесе отчетливо той, — че не сте знаели за кражбата на диамантите докато не го научихте от нас току-що. Откъде знаете тогава, че мистър Лий е открил липсата им, преди да разговаря със сина си?
Лицето на Хорбъри пламна цялото.
— Няма смисъл да лъжете. Казвайте — обади се Сагдън. — Кога разбрахте?
Хорбъри произнесе унило:
— Чух го да говори по телефона с някого за това.
— Но не сте били в стаята?
— Не, бях отвън, до вратата. Не чух добре, само няколко думи.
— Какво точно чухте? — попита Поаро.
— Чух думите кражба и диаманти, чух го и да казва „Не зная кого да подозирам“. После го чух да казва нещо за тази вечер в осем часа.
Сагдън кимна.
— Разговарял е с мен. Било е към пет и десет, нали?
— Точно така, сър.
— А когато влязохте след това в стаята, той беше ли разтревожен?
— Съвсем малко, сър. Изглеждаше разсеян и малко притеснен.
— Дотолкова, че вие да усетите накъде отива работата, така ли?
— Вижте какво, мистър Сагдън, не искам да говорите така. Не съм докосвал никакви диаманти, а и не можете да го докажете. Не съм крадец.
Сагдън изобщо не се трогна от тези думи и каза спокойно:
— Ще видим. — После погледна изпитателно към полковник Джонсън, който му кимна на свой ред и продължи: — Това е всичко засега. Няма да ни трябвате повече тази вечер.
Хорбъри побърза да излезе, като мърмореше благодарности.
Сагдън изрече с възхищение:
— Чудесно го спипахте, мосю Поаро. Може да е крадец, може и да не е, но иначе е първокласен лъжец!
— Неприятна личност — каза Поаро.
— Да, така е — съгласи се Джонсън. — Въпросът е как да интерпретираме показанията му?
Сагдън резюмира набързо:
— Според мен има три възможности: (1) Хорбъри е крадец и убиец. (2) Хорбъри е крадец, но не е убиец. (3) Хорбъри е невинен. Уликите за (1) са доста — подслушал е телефонния разговор и научава, че кражбата е разкрита. От поведението на господаря си разбира, че е под подозрение. Веднага съставя план. Излиза привидно в осем часа и си подготвя алиби. Не е било трудно да се измъкне от киното и да се завърне незабелязано. Трябва обаче да е бил много сигурен в момичето, че няма да го издаде. Ще видя какво мога да науча от нея утре.
— Как е успял да се влезе обратно в къщата? — попита Поаро.
— Това е по-трудно — призна Сагдън. — Но сигурно има начини. Да допуснем, че някоя от прислужничките му е отворила задната врата.