— Ами те са доста жестоки, нали така? — Думите й прозвучаха съвсем по детински. — Разните им борби с бикове и какво ли не!
Еркюл Поаро каза любезно:
— Значи според вас сеньорита Естравадос е прерязала гърлото на дядо си?
— О, не, мосю Поаро! — Магдалин почти подскочи от възмущение. — Не съм казвала нищо подобно! Наистина не съм!
— Е — каза Поаро. — Навярно не сте.
— И все пак мисля, че тя е… как да кажа? — подозрителна личност. Как само вдигна скришом нещо от пода на стаята онази нощ!
В гласа на Поаро се появи нова нотка:
— Вдигнала е нещо от пода онази нощ?
Магдалин кимна. Детинската й устица се изви презрително.
— Да, още щом влязохме в стаята. Огледа се набързо, за да види дали някой не гледа и се спусна върху това. Но, за щастие, полицейският началник я видя и я накара да му го даде.
— А знаете ли какво е вдигнала от пода, мадам?
— Не. Бях далеч от нея — със съжаление в гласа каза Магдалин. — Беше нещо дребно.
Поаро се намръщи и измърмори на себе си:
— Да-а-а, интересно.
Магдалин добави бързо:
— Сметнах, че вие трябва да знаете за това. В края на краищата ние не знаем нищичко за възпитанието на Пилар и за нейния живот. Алфред е толкова подозрителен, а пък милата Лидия е толкова добродушна. — После каза: — Най-добре е да отида да помогна на Лидия с нещо. Сигурно има писма за писане.
Тя си тръгна, а на устните й цъфтеше усмивка на злобничко удовлетворение.
Поаро остана на терасата, потънал в мисли.
II
Към него се приближи Сагдън. Полицейският началник имаше мрачен вид. Той каза:
— Добро утро, мосю Поаро. Май не е много уместно да си пожелаем весела Коледа, нали?
— Драги ми колега, аз наистина не виждам никакви следи от веселие на вашето лице. Ако ми бяхте пожелали весела Коледа, аз едва ли бих ви отвърнал „Да ви се връща?“
— Факт е, че не ми се иска това да се повтаря — каза Сагдън.
— Постигнахте ли някакъв напредък?
— Проверих доста неща. Алибито на Хорбъри за момента ще издържи. Човекът от входа на киното го е видял да влиза с момичето, както и да излиза след края на филма; твърди, че не е напускал салона и че не е могъл да напусне и да се върне по време на прожекцията. Момичето се кълне, че той е бил с нея в киното през цялото време.
Поаро повдигна вежди.
— Не виждам какво повече може да се каже.
Сагдън обаче продължи:
— Човек не може да бъде сигурен с тези момичета! Готови са да лъжат до посиняване заради някой мъж.
— Това прави чест на сърцата им — каза Еркюл Поаро.
Сагдън изръмжа:
— Само един чужденец може да мисли така. Това е подигравка с правосъдието.
Еркюл Поаро каза:
— Не ви ли е минавала през ума мисълта, че правосъдието е нещо странно?
Сагдън се опули и каза:
— Бива си ви, мосю Поаро.
— Нищо подобно. Аз просто следвам логиката на мисълта. Няма да спорим по въпроса. Значи според вас госпожицата от млекарския магазин не казва истината?
Сагдън поклати глава.
— Въпросът не стои така — каза той. — Всъщност според мен, тя казва самата истина. Тя е обикновено момиче и си мисля, че ако се беше опитала да ме излъже, щях да я хвана.
Поаро каза:
— Имате нужния опит?
— Точно така, мосю Поаро. След като цял живот човек взима показания, той се научава да отделя истината от лъжата. Аз съм на мнение, че момичето казва истината, а при това положение Хорбъри не е могъл да убие стария мистър Лий, което пък отново ни връща към хората от къщата.
Той пое дълбоко въздух.
— Един от тях е, мосю Поаро. Един от тях. Но кой?
— Нямате нови данни?
— Имах малко късмет с телефонните обаждания. Мистър Джордж Лий е поръчал разговор до Уестрингъм в девет без две минути. Разговорът е продължил шест минути.
— Аха!
— Точно така! Освен това не е имало никакъв друг разговор — нито до Уестрингъм, нито до други места.
— Много интересно — одобрително каза Поаро. — Мосю Джордж Лий твърди, че точно когато е приключил разговора си е чул шума на горния етаж — но в действителност той е свършил разговора си почти десет минути преди това. Къде е бил през тези десет минути? Мисис Джордж Лий твърди, че е телефонирала, но в действителност изобщо не се е обаждала никъде. Къде е била тогава тя?
Сагдън каза:
— Видях ви да разговаряте с нея, мосю Поаро.
Думите му прозвучаха като въпрос и Поаро отвърна:
— Грешите!
— Моля?
— Не аз разговарях с нея — тя разговаряше с мен!
— О — Сагдън беше готов да махне с ръка на подобно разграничение, но постепенно осъзна неговото значение и попита: