— Значи тя е разговаряла с вас?
— Точно така. Тя пристигна при мен с определена цел.
— И какво е имала да ви каже?
— Тя искаше да подчертае определени неща — неанглийския характер на престъплението, съмнителните роднини на мис Естравадос от бащина й страна, факта, че мис Естравадос скришом е вдигнала нещо от пода снощи.
— Значи това ви е казала?
— Да. Какво беше взела нашата малка сеньорита?
Сагдън въздъхна.
— Разрешавам ви триста опита да познаете! Ще ви го покажа. Това е нещо, което разрешава загадките в детективските романи. Ако можете да разберете за какво е, ще напусна полицията!
— Покажете ми го.
Сагдън извади плик от джоба си и изсипа съдържанието му върху дланта си. По лицето му играеше лека усмивка.
— Ето. Какво ще кажете?
На широката длан на полицейския началник лежаха триъгълно парченце розова гума и малка дървена клечка.
Усмивката му стана по-широка, когато Поаро взе нещата и се смръщи над тях.
— Говорят ли ви нещо, мосю Поаро?
— Това парченце не е ли отрязано от чантичка за баня?
— Да. То е част от такава чантичка от стаята на мистър Лий. Може и самият той да го е отрязал, само че не мога да разбера защо! Хорбъри не знае нищо по въпроса. Що се отнася до клечката, тя е с големината на клечка за играта крибедж, само че тях обикновено ги правят от слонова кост. Тази тук е от дърво, от чам, според мен.
— Забележително — измърмори Поаро.
— Задръжте ги, ако искате — любезно каза Сагдън. — На мен не ми трябват.
— Но, приятелю, не искам да ви лишавам от тях!
— Нищо ли не ви говорят?
— Длъжен съм да призная — наистина нищо!
— Чудесно — язвително каза Сагдън и ги пъхна в джоба си. — Голям напредък.
Поаро каза:
— Мисис Джордж Лий си спомня, че младата госпожица е вдигнала тези неща от пода скришом. Така ли беше наистина?
Сагдън се замисли.
— Н-е-е — отвърна колебливо той. — Не бих се изразил точно така. Нямаше гузен вид — нищо подобно — но го направи доста бързо, доста тихомълком — разбирате какво искам да кажа. Освен това не беше разбрала, че съм я видял! В това съм убеден. Тя подскочи, когато отидох при нея.
Поаро изрече замислено:
— Значи е имало някаква причина? Но каква е могла да бъде тя? Това гумено парченце е съвсем ново. Не е било използувано за нищо. Може да няма никакво значение, но все пак…
Сагдън каза нетърпеливо:
— Е, вие може да си мислите за тези неща колкото си искате, мосю Поаро. Аз обаче имам друга работа.
Поаро попита:
— Според вас докъде е стигнал случаят?
Сагдън извади бележника си.
— Нека да видим фактите. Да започнем с тези, които не са могли да го извършат. Да ги отбележим сега…
— И те са?
— Алфред и Хари Лий — имат алиби. Също и мисис Алфред Лий, тъй като Тресилиън я е видял в гостната само минута преди суматохата на горния етаж. Тези тримата са чисти. Сега останалите. Ето списъка, направил съм го така за по-голяма пригледност.
И той подаде бележника на Поаро.
Джордж Лий е бил ?
Мисис Джордж Лий е била ?
Дейвид Лий свирил в стаята с пианото (потвърдено от съпругата му)
Мисис Дейвид Лий е била в стаята с пианото (потвърдено от съпруга й)
Мис Естравадос е била в нейната стая (няма потвърждение)
Стивън Фар е бил в салона за танци и е пускал плочи на грамофона (потвърдено от трима от прислугата, които са чували грамофона)
Поаро каза, като върна бележника:
— Следователно?
— Следователно — каза Сагдън — Джордж Лий би могъл да убие стареца. Мисис Джордж Лий би могла. Пилар Естравадос би могла; и или мистър или мисис Дейвид Лий биха могли, но само един от тях, а не и двамата.
— Значи не приемате това алиби?
Полицейският началник Сагдън енергично поклати глава.
— В никакъв случай! Мъж и жена, които се обичат! Може да са действували заедно, а може да го е сторил единият от тях, а другият да осигурява алибито. Аз гледам на нещата така: някой е свирил на пианото. Този някой може да е бил Дейвид Лий. Най-вероятно е бил той, тъй като е бил всепризнат музикант, но нищо не доказва, че и жена му е била там, освен нейната и неговата дума. По същия начин Хилда може да е свирила на пианото, докато Дейвид се е промъкнал на горния етаж и е убил баща си! Случаят е съвсем различен от този с двамата братя в трапезарията. Алфред и Хари не се обичат и никой от тях не би се жертвувал заради другия.
— Ами Стивън Фар?
— Той също е под подозрение, тъй като това грамофонно алиби е малко несъстоятелно. От друга страна пък такова алиби е по-здраво от някое „желязно“ алиби, което хиляда на сто е било изфабрикувано предварително!