Поаро каза:
— Аз винаги ще се връщам към едно и също нещо — характера на покойника. Какъв човек е бил Симеон Лий?
— Няма нищо тайнствено около неговата личност — отвърна Сагдън, като се вгледа втренчено в събеседника си.
— Разкажете ми тогава. Разкажете ми какво се е говорило за него тук.
Сагдън прокара пръст по брадичката си и се замисли. Изглеждаше объркан. Най-сетне каза:
— Аз не съм местен човек. Роден съм в Рийвсшир, съседното графство. Но мистър Лий беше доста известен по тия краища. Всичко, което знам за него, съм го чувал от други хора.
— Да? И какво сте чули?
— Ами той е бил доста голям хитрец; не са много тези, които могат да се похвалят, че са го надхитрили. Но е бил много щедър. С много широки пръсти, както казват. Просто ми е чудно как мистър Джордж Лий е пълна противоположност на баща си.
— А! Но в семейството е имало две основни черти. Алфред, Джордж и Дейвид приличат — поне на пръв поглед — на майка си. Тази сутрин разглеждах няколко портрета в галерията.
— Бил е избухлив — продължи Сагдън. — Освен това му се носела славата с жените — това е било на младини. Той е бил инвалид от доста години. Но дори и там е бил много щедър. Ако е станела беля, винаги е плащал щедро и момичето често пъти е успявало да се задоми. Може да е бил всякакъв, но не е бил подлец. Държал се е лошо с жена си, търчал е подир други жени, а нея я е пренебрегвал. Починала, както казват хората, с разбито сърце. Изразът е просто за удобство, но според мен тя наистина е била нещастна, клетницата. Била е болнава и рядко се е показвала навън. Няма съмнение, че мистър Лий е бил особняк. Освен това в него е имало и отмъстителна жилка. Ако някой посмеел да го изиграе, казват, че той винаги си го е връщал, независимо колко дълго е трябвало да чака сгоден момент.
— Бог забавя, но не забравя — измърмори Поаро.
Полицейският началник Сагдън рече натъртено:
— Май дяволът не забравя! Симеон Лий не е бил светец. По-скоро е бил човек, който е продал душата си на дявола и е бил адски доволен от сделката! И е бил горделив, горделив като Луцифер!
— Горделив като Луцифер! — повтори Поаро. — В думите ви се крие някакъв смисъл.
Сагдън попита озадачено:
— Да не искате да кажете, че е бил убит заради горделивостта си?
— Искам да кажа — отвърна Поаро, — че съществува нещо като наследственост. Симеон Лий е предал горделивостта си на своите синове…
Той замлъкна. Хилда Лий беше излязла навън и стоеше загледана на терасата.
III
— Вас търсех, мосю Поаро.
Сагдън се извини и пое обратно към къщата. Хилда се загледа след него и каза:
— Не знаех, че е с вас. Мислех, че е при Пилар. Изглежда симпатичен човек, доста внимателен.
Гласът й беше приятен, нисък и успокояващ.
Поаро попита:
— Казахте, че сте търсели мен?
Тя наведе напред глава.
— Да. Мисля, че вие можете да ми помогнете.
— С удоволствие, мадам.
Тя каза:
— Вие сте много интелигентен човек, мосю Поаро. Забелязах го снощи. Има неща, които, струва ми се, ще разберете съвсем лесно. Бих искала да проявите разбиране към моя съпруг.
— Да, мадам?
— Не бих се обърнала за това към мистър Сагдън. Той не би разбрал. Вие сте различен.
Поаро се поклони.
— Поласкан съм, мадам.
Хилда продължи спокойно:
— От много години моят съпруг, още откакто се оженихме, е в положението на, бих казала, психически инвалид.
— А!
— Когато човек страда от силна физическа болка, това е мъчително, но постепенно болката отминава, раната зараства, костта се възстановява. Може да остане известна слабост, някой белег, но това е всичко. Моят съпруг, мосю Поаро, е станал жертва на огромна психическа травма в най-уязвимата си възраст. Той е обожавал майка си и е видял нейната смърт. Вярвал е, че баща му носи моралната вина за нейната смърт. И досега не се е възстановил напълно от този шок. Ненавистта към баща му съвсем не е преминала. Аз успях да убедя Дейвид да дойдем тук за Коледа — заради него — аз исках тази психическа рана да зарасне. Сега обаче разбирам, че идването ни тук е било грешка. Симеон Лий реши да се забавлява, като сложи пръст в старата рана. Това беше… Това беше нещо опасно…
Поаро попита:
— Да не би да искате да ми кажете, мадам, че вашият съпруг е убил баща си?
— Искам да ви кажа, мосю Поаро, че съвсем лесно би могъл да го направи… Ще ви кажа и това — че не го е направил! Когато Симеон Лий е бил убит, неговият син свиреше „Погребалния марш“. Желанието за убийство е било в душата му. Преминавало е през неговите пръсти и се е удавяло във вълните на звуците — това е истината.