Поаро помълча минута-две, а после каза:
— А каква е вашата присъда за отминалата драма, мадам?
— Имате предвид смъртта на Симеон Лий?
— Да.
Хилда изрече бавно:
— Познавам добре живота, за да зная, че не може да се съди за един случай по неговите външни признаци. По всичко изглежда, че вината изцяло е била на Симеон Лий и че той се е отнасял с жена си по един ужасен начин. Същевременно смятам съвсем искрено, че съществува известна покорност, известно предразположение към мъченичество, което е в състояние да предизвика най-лошите инстинкти в определен тип хора. Симеон Лий, предполагам, би приветствувал един по-силен и корав характер. Него просто са го дразнели покорността и сълзите.
Поаро кимна, а после каза:
— Вашият съпруг каза снощи: „Майка ми никога не се е оплаквала“. Вярно ли е това?
Хилда Лий каза припряно:
— Естествено, че не е! През цялото време се е оплаквала на Дейвид! Стоварила е цялото бреме на своето нещастие върху неговите плещи. Той е бил много млад — прекалено млад, за да понесе всичко!
Поаро я изгледа замислено. Тя поаленя под погледа му и прехапа устни.
Той каза:
— Разбирам.
Тя рече остро:
— Какво разбирате?
Той отвърна:
— Разбирам, че сте били майка за съпруга си, докато всъщност сте искали да му бъдете жена.
Тя се извърна.
В този момент Дейвид Лий излезе от къщата и тръгна по терасата към тях. Той каза с глас, изпълнен с радостни нотки:
— Хилда, какъв прекрасен ден, нали? Почти като пролет, вместо да е зима.
Той се приближи. Главата му бе вирната нагоре, кичур руса коса падаше на челото му, сините му очи сияеха. Изглеждаше удивително млад, почти момче. От него се излъчваше някаква момчешка сила. Еркюл Поаро сдържа дъха си…
Дейвид каза:
— Хайде да слезем до езерото, Хилда.
Тя се усмихна, хвана го за ръката и двамата се отдалечиха.
Поаро още гледаше след тях, когато тя се обърна и му хвърли бърз поглед. Той долови за миг някаква тревога — а не беше ли страх?
Докато бавно се придвижваше към другия край на терасата, Поаро измърмори на себе си: „Както винаги, аз пак станах изповедник! И тъй като жените по-често ходят да се изповядват, затова и те дойдоха при мен тази сутрин. Дали още някой ще ги последва?“
Когато стигна края на терасата и се обърна, той разбра, че въпросът му вече има своя отговор. Към него се приближаваше Лидия Лий.
IV
Лидия каза:
— Добро утро, мосю Поаро. Тресилиън ми каза, че ще ви намеря тук с Хари, но съм доволна, че сте сам. Още от сутринта съпругът ми започна да говори за вас. Той много иска да ви види.
— А! Да? Да отида ли при него?
— Още не. Той почти не спа снощи. Най-накрая му дадох силно приспивателно. Той още спи и не искам да го будя.
— Разбирам. Постъпили сте умно. Снощи видях, че за него шокът беше много голям.
Тя изрече със сериозен глас:
— Вижте, мосю Поаро, той истински беше загрижен за баща си, много повече от останалите.
— Разбирам ви.
Тя попита:
— Имате ли — вие или мистър Сагдън — някаква представа кой може да е сторил това ужасно нещо?
Поаро каза натъртено:
— Имаме определени идеи, мадам, за хората, които не са го сторили.
Лидия каза припряно:
— Всичко е като кошмар — толкова нереално — просто още не мога да повярвам! — После добави: — А Хорбъри? Наистина ли е бил, както твърди, на кино?
— Да, мадам, проверихме това. Той казва истината.
Лидия замълча и отскубна стръкче от тиса. Лицето й леко пребледня. Тя каза:
— Но това е ужасно! Значи остава да е някой от семейството!
— Точно така.
— Мосю Поаро, не мога да повярвам!
— Мадам, вие можете и всъщност го вярвате!
Тя понечи да се възпротиви, после изведнъж се усмихна тъжно и каза:
— Какъв лицемер може да бъде човек!
Той кимна.
— Ако бяхте откровена с мен, мадам — каза той, — щяхте да признаете, че ви се струва съвсем нормално някой от семейството да иска да убие вашия свекър.
Лидия каза рязко:
— Това са неправдоподобни думи, мосю Поаро!
— Да, така е. Но и вашият свекър беше неправдоподобна личност!
Лидия каза:
— Горкият човечец. Сега го съжалявам. А приживе ме дразнеше неимоверно!
Поаро каза:
— Така и предполагах.
Той се наведе над една от каменните вани.
— Много са хубави. Страшно приятни.
— Радвам се, че ви харесват. Едно от моите хобита. Харесва ли ви арктическата градина с пингвините и леда?
— Очарователна е. А тази — тази каква е?