Убийство по Коледа

— О, това е Мъртво море — или щеше да бъде. Още не е завършена: Не я гледайте. А ето тази трябва да е Пиана в Корсика. Там скалите са съвсем розови и наистина прекрасни, където се спускат в синьото море. А тази пустинна сцена е много забавна, нали?

Тя го поведе със себе си. Когато стигнаха до далечния край, тя погледна часовника си.

— Отивам да видя дали Алфред се е събудил.

След като тя си тръгна, Поаро бавно се върна до градината, представляваща Мъртво море. Вгледа се в нея с подчертан интерес. След това гребна с ръка няколко от камъчетата и ги потъркаля из пръстите си.

Внезапно изражението му се промени. Той вдигна камъчетата до лицето си.

— Каква изненада! — каза той. — Истинска изненада! Какво ли може да означава това?

Част пета 26 декември

I

Полковник Джонсън и полицейският началник Сагдън се бяха вторачили недоверчиво в Поаро. Самият Поаро внимателно постави камъчетата от дланта си в малка картонена кутийка и я побутна към полковник Джонсън.

— О, да — каза той. — Това са диамантите, няма съмнение.

— И къде, казвате, ги намерихте? В градината?

— В една от миниатюрните градинки, които прави мадам Алфред Лий.

— Мисис Алфред? — Сагдън поклати глава. — Струва ми се невероятно.

Поаро каза:

— Предполагат искате да кажете, че ви се струва невероятно мисис Алфред Лий да е прерязала гърлото на своя свекър?

Сагдън бързо отговори:

— Знаем, че не го е направила. Когато казах невероятно, имах предвид, че не вярвам тя да е откраднала диамантите.

Поаро каза:

— Наистина не е лесно да се приеме, че тя е крадец.

Сагдън каза:

— Всеки може да ги е скрил там.

— Това е вярно. Било е доста удобно, че в тази именно градинка — която трябва да представлява Мъртво море — е имало много камъчета, подобни по форма и вид на диамантите.

Сагдън рече:

— Искате да кажете, че тя е подготвила това предварително?

Полковник Джонсън се обади:

— Не го допускам нито за миг. Нито за миг. Първо на първо, защо й е трябвало да взима диамантите?

— Е, за това вече… — бавно започна Сагдън.

Поаро го прекъсна:

— Има възможен отговор и на това. Взела е диамантите, за да създаде мотив за убийство. Сиреч тя е знаела за предстоящото убийство, но самата тя не е взела участие в него.

Джонсън се намръщи.

— Това е несъстоятелно. Изкарвате я съучастник — но съучастник на кого? Само на съпруга си. Но тъй като знаем, че той е извън подозрение, цялата теория става на пух и прах.

Сагдън замислено поглади брадичката си.

— Да — каза той, — така е. Не, ако мисис Лий е взела диамантите — при това подчертавам „ако“ — това си е чиста кражба и тогава е вярно, че предварително е подготвила тази градинка като скривалище за тях, докато отмине суматохата по изчезването им. Не изключвам и възможността за съвпадение. Тази градинка, с приликата на нейните камъчета, е дала идеята на крадеца, независимо кой е той, да ги скрие там.

Поаро каза:

— Това е възможно. Винаги съм готов да допусна едно съвпадение.

Сагдън недоверчиво поклати глава.

Поаро попита:

— Какво мислите вие, мосю Сагдън?

— Мисис Лий е много симпатична жена. Няма вид на човек, който би се замесил в такова съмнително дело. Но човек не може да има вяра на никого.

Полковник Джонсън каза раздразнено:

— Във всеки случай каквато и да е истината за диамантите, намесата на мисис Лий в убийството е изключена. Икономът я е видял в гостната по време на престъплението. Нима сте забравили това, Поаро?

Поаро отвърна:

— Не, не съм го забравил.

Полицейският префект се обърна към своя подчинен:

— Да продължим. Имате ли да докладвате нещо ново?

— Да, сър. Получих нови сведения. Да започнем с Хорбъри. Има причина той да се бои от полицията.

— Кражба ли?

— Не, сър. Измъкване на пари под заплаха. Вид изнудване. Не е могло да бъде доказано, затова се е измъкнал, но според мен случаят не е бил само един. Понеже е гузен, вероятно е помислил, че сме се добрали до нещо такова, когато Тресилиън е споменал за идването на полицейски служител снощи.

Полковник Джонсън каза:

— Х-м! Значи така с Хорбъри! Нещо друго?

Сагдън се изкашля.

— Ъ-ъ-ъ… мисис Джордж Лий, сър. Получихме сведения за нея отпреди брака й. Живяла е с някакъв военен на име Джоунс. Минавала е за негова дъщеря — само че не е била негова дъщеря… От това, което научихме, си направих извода, че старият Лий я е преценил доста точно — имал е богат опит с жените и е можел да усети, когато нещо не е наред; той просто е стрелял напосоки, за да се забавлява и е попаднал точно в целта!