Полковник Джонсън каза замислено:
— Това й дава още един възможен мотив, освен парите. Може да е помислила, че той знае нещо конкретно и че ще я издаде на съпруга й. Историята й за телефонния разговор е доста съмнителна. Тя не е телефонирала.
Сагдън предложи:
— Защо да не ги извикаме заедно и веднъж завинаги да приключим с тези телефонни разговори? Да видим какво ще се получи.
Полковник Джонсън каза:
— Добра идея.
Той дръпна звънеца и Тресилиън се появи.
— Помолете мистър и мисис Джордж Лий да дойдат тук.
— Разбира се, сър.
Възрастният човек вече беше тръгнал към вратата, когато Поаро попита:
— Датата на стенния календар — не е ли променяна от деня на убийството?
Тресилиън се обърна.
— Кой календар, сър?
— Този на стената там.
Тримата мъже се намираха отново в малката дневна на Алфред Лий. Въпросният календар беше от тези с големи листи, които се откъсват всеки ден.
Тресилиън се взря в календара, после бавно се придвижи нататък и застана на метър от него.
Той каза:
— Извинете, сър, но листът е откъснат. Днес е двадесет и шести.
— Ах, пардон. И кой може да го е откъснал?
— Мистър Лий го къса всяка сутрин, сър. Той никога не пропуска това, много е методичен.
— Ясно. Благодаря ви.
Тресилиън излезе. Сагдън попита озадачено:
— Какво означава това с календара, мосю Поаро? Или съм пропуснал нещо?
Поаро сви рамене и отвърна:
— Календарът не е от значение. Просто си направих малък експеримент.
Полковник Джонсън каза:
— Разследването ще бъде утре. И никакво отлагане, разбира се.
Сагдън каза:
— Да, сър, видях се с коронера и всичко е уредено.
II
В стаята влезе Джордж Лий, придружен от съпругата си.
Полковник Джонсън каза:
— Добро утро. Заповядайте, седнете. Бих искал да ви задам няколко въпроса. Искам да си изясня нещо.
— Ще се радвам, ако мога да ви помогна — отвърна Джордж малко надуто.
Магдалин промълви:
— Разбира се!
Полковник Джонсън кимна към Сагдън и той започна:
— Става дума за тези телефонни разговори през нощта на престъплението. Казахте, че сте говорили с Уестрингъм, мистър Лий, нали?
Джордж отвърна хладно:
— Да. Със секретаря на консерваторите в моя район. Можем да му се обадим и…
Сагдън вдигна ръка, за да го прекъсне.
— Точно така, мистър Лий. Не оспорваме това. Свързали са ви точно в 8.59 часа.
— Аз… не помня точния час.
— А! — каза Сагдън. — Но ние знаем! Винаги проверяваме такива неща. Проверяваме ги много внимателно. Свързали са ви в 8.59 и сте говорили до 9.04. Баща ви, мистър Лий, е бил убит някъде към 9.15. Ще ви помоля още веднъж да ни обясните вашето движение.
— Но нали ви казах, че телефонирах!
— Не, мистър Лий, не сте.
— Глупости! Сигурно сте направили грешка! Е, може току-що да съм спрял да говоря — струва ми се, че мислех да поръчам още един разговор и се питах дали… дали си струва разходите, когато чух шума горе.
— Едва ли сте се питали десет минути дали да се обадите или не.
Джордж почервеня и започна да фъфли:
— Какво искате да кажете? Какво, по дяволите, си въобразявате? Що за нахалство! Да не би да се съмнявате в думите ми? Да се съмнявате в думите на човек с моето положение? Аз… ъ-ъ-ъ… защо трябва да давам обяснения за всяка минута от времето си?
Сагдън отвърна с хладнокръвие, което възхити Поаро:
— Това е обичайната процедура.
Джордж се обърна гневно към полицейския префект:
— Полковник Джонсън! Как позволявате… как позволявате подобно безпрецедентно отношение?
Полицейският префект отвърна делово:
— Когато имаме работа с убийство, мистър Лий, тогава се задават въпроси, на които трябва да сеотговаря.
— Но аз вече отговорих! Бях свършил с телефонния разговор и… ъ-ъ-ъ… мислех да поръчам още един.
— В тази стая ли бяхте, когато се вдигна тревогата на горния етаж?
— Да, тук. Да.
Джонсън се обърна към Магдалин.
— Доколкото помня, мисис Лий — каза той, — и вие заявихте, че сте телефонирали, когато се е вдигнала тревогата и че по това време сте били сама в тази стая?
Магдалин се обърка. Тя затаи дъх, погледна към Джордж, после към Сагдън, а най-накрая отправи умолителен поглед към полковник Джонсън. Тя каза:
— О, моля ви… Не зная… Не помня какво съм ви казала… Бях толкова разстроена…
Сагдън каза:
— Така сме го записали.
Тя насочи цялата си ударна мощ към него — широко отворени и умоляващи очи, потрепващи устни, — но срещна хладнокръвния отпор на човек, който не се поддава на подобни атаки.
Тя каза колебливо: