Еркюл Поаро бе откачил един портрет от стената и го изучаваше на светлината от терасата. Той вдигна глава и ги видя.
— Аха! — каза той. — Пристигате точно навреме.
Пилар попита:
— Какво правите?
Тя се приближи и застана до него.
Поаро изрече със сериозен глас:
— Изучавам нещо много важно — лицето на Симеон Лий на младини.
— О, това дядо ли е?
— Да, мадмоазел.
Тя се взря в изрисуваното лице. После каза бавно:
— Колко е различен… колко много е различен. Беше толкова стар, толкова съсухрен. А тук е като Хари, също като Хари, но с десет години по-млад.
Еркюл Поаро кимна.
— Да, мадмоазел. Хари Лий досущ прилича на баща си. А тук… — И той я поведе надолу из галерията. — Тук е вашата баба — продълговато и нежно лице, светлоруса коса, сини очи.
Пилар каза:
— Като Дейвид.
Стивън каза:
— И малко като Алфред.
Поаро каза:
— Наследствеността е много интересно нещо. Мистър Лий и съпругата му са били диаметрално противоположни. Общо взето децата от брака им приличат повече на майка си. Вижте тук, мадмоазел.
Той посочи към портрет на девойка на около деветнадесет, с коса като разлято злато и широки, усмихнати сини очи. Като колорит тя приличаше на съпругата на Симеон Лий, но в нея имаше и някаква жизненост, някакъв дух, който онези сини очи не бяха притежавали.
— О! — извика Пилар.
Лицето й поруменя.
Ръката й се вдигна към гърлото. Тя извади брошка на златна верижка. Натисна я и брошката се отвори. Същото усмихнато лице погледна към Поаро.
— Майка ми — каза Пилар.
Поаро кимна. От другата страна на брошката имаше портрет на мъж. Той беше млад и симпатичен, с черна коса и тъмносини очи.
Поаро попита:
— Баща ви?
Пилар каза:
— Да, баща ми. Много е красив, нали?
— Да, наистина. Много малко испанци имат сини очи, нали, сеньорита?
— Понякога, на север. Освен това майката на баща ми е била ирландка.
Поаро каза замислено:
— Значи вие имате испанска кръв, и ирландска, и английска, и малко циганска. Знаете ли какво мисля, мадмоазел? Че с подобно родословно дърво вие сте опасен противник.
Стивън каза със смях на уста:
— Помните ли какво казахте във влака, Пилар? Че според вас на враговете трябва да се прерязват гърлата. О!
Той млъкна, внезапно осъзнавайки значението на думите си.
Еркюл Поаро веднага поде нова тема. Той каза:
— А, сетих се нещо, сеньорита, което исках да ви попитам. Вашия паспорт. Необходим е на моя приятел мистър Сагдън. Знаете, че има полицейски разпоредби — наистина са глупави и отегчителни, но са необходими — за чужденците тук. А вие, естествено според закона сте чужденка.
Пилар повдигна вежди.
— Паспорта ми? Ей сега ще го донеса. В стаята ми е.
Поаро се заизвинява, докато крачеше до нея:
— Много съжалявам, че ви безпокоя. Наистина.
Бяха стигнали края на дългата галерия, където се намираше стълбището. Пилар изтича нагоре и Поаро я последва: Стивън се качи с тях. Стаята на Пилар беше до самото стълбище.
Когато стигна до вратата, тя каза:
— Ей сега ще ви го донеса.
Тя влезе. Поаро и Стивън Фар останаха да чакат отвън.
Стивън каза със съжаление:
— Страшно глупаво от моя страна да кажа такова нещо. Струва ми се, че тя не забеляза, нали?
Поаро не отговори. Той беше наклонил глава на една страна, сякаш се вслушваше в нещо.
Той каза:
— Англичаните са направо луди по чистия въздух. Вероятно мис Естравадос е наследила и тази характерна черта.
Стивън го загледа.
— Защо?
Поаро отвърна тихо:
— Защото макар днес да е много студено и навън да замръзва, мис Естравадос току-що отвори своя прозорец. Удивително е колко много обича свежия въздух.
Изведнъж отвътре се чу възклицание на испански и Пилар се появи, като на лицето й бяха изписани едновременно смях и почуда.
— А! — извика тя. — Колко съм глупава и непохватна. Куфарчето ми беше на перваза и понеже ровех из него така бързо, бутнах паспорта си през прозореца. Падна в лехата с цветя долу. Сега ще го донеса.
— Аз ще го донеса — каза Стивън, но Пилар вече беше прелетяла покрай него и извика през рамо:
— Всичко е заради глупостта ми. Идете в гостната и мосю Поаро и аз ще го донеса там.
Стивън Фар понечи да я последва, но Поаро го хвана внимателно за ръката и каза:
— Да минем оттук.
Те тръгнаха по коридора на горния етаж към другия край на къщата и стигнаха до горната част на главното стълбище. Поаро каза:
— Да не слизаме веднага. Придружете ме до стаята на престъплението — искам да ви попитам нещо.
Минаха по коридора, който отвеждаше до стаята на Симеон Лий. Минаха покрай една ниша вляво, в която имаше две мраморни статуи — нимфи, които придърпваха драпериите си в пристъп на викторианска порядъчност.