Дейвид каза със сподавен глас:
— Значи смятате, че трябва да се откажа? Питам се…
Хилда отсече:
— Разбира се, че не трябва. Защо се държим като деца? Алфред, вие сте главата на семейството…
Алфред като че ли се пробуди от някакъв сън. Той каза:
— Моля за извинение. Всички крещите в един глас! Това… това ме обърква.
Лидия каза:
— Хилда току-що го каза — защо трябва да се държим като деца? Нека да обсъдим това спокойно и разумно, едно по едно. Алфред ще говори пръв, защото е най-възрастният. Какво мислиш, Алфред? Как да постъпим с Пилар?
Той изрече бавно:
— Тя трябва да остане при нас, разбира се. И ще й отпуснем издръжка. Не виждам как тя може да има претенции към парите, които е трябвало да наследи майка й. Да не забравяме, че тя не е Лий. Та е испанска поданичка.
— Колкото до претенциите — да, съгласна съм — каза Лидия. — Но ми се струва, че тя има морални претенции. Според мен вашият баща, независимо че дъщеря му се е омъжила за испанец против неговата воля, е признал, че тя има равни права с вас. Джордж, Хари, Дейвид и Дженифър е трябвало да делят по равно. Дженифър почина миналата година. Сигурна съм, че когато баща ви е повикал мистър Чарлтън, той е искал да включи и Пилар в едно ново завещание. Сигурно е щял да й припише поне майчиния й дял. Възможно е да е искал да й остави и много повече от това. Да не забравяме, че тя е единствената му внучка. Според мен единственото, което можем да направим, е да се постараем да поправим несправедливостта, която и самият ви баща се е готвел да поправи.
Алфред каза радушно:
— Добре казано, Лидия! Аз направих грешка. Съгласен съм Пилар да получи дела на Дженифър.
Лидия каза:
— Ваш ред е, Хари.
Хари каза:
— Както знаете, и аз съм съгласен. Мисля, че Лидия представи нещата много добре, за което съм й много благодарен.
Лидия каза:
— Джордж?
Лицето на Джордж беше цялото червено. Той започна да нарежда:
— В никакъв случай! Това е направо смешно! Ще й предоставим дом и прилична издръжка, за да си купува рокли. Това й стига.
— Значи отказваш да се съгласиш?
— Да, отказвам.
— И е съвсем прав — обади се Магдалин. — Нечестно е да очаквате от него подобно нещо! Като се има предвид, че Джордж е единственият член от семейството, който е постигнал нещо на този свят, смятам, че е позорно баща му да му остави толкова малко!
Лидия каза:
— Дейвид?
Дейвид изрече вяло:
— О, мисля, че си права. Грозно е да се караме толкова за това.
Хилда каза:
— Права сте, Лидия. Просто е несправедливо!
Хари се огледа и каза:
— Е, всичко е ясно. От семейството Алфред, аз и Дейвид сме за предложението. Джордж е против. Мнозинството печели.
Джордж отсече:
— Тук няма мнозинство-малцинство. Имам си дял и той си е само мой. Няма да се разделя и с едно пени от него!
— Така е — подкрепи го Магдалин.
Лидия се обади остро:
— Щом това е мнението ви — ваша работа. Ние останалите ще компенсираме вашия дял.
Тя огледа останалите и те я подкрепиха с кимване.
Хари каза:
— Алфред има най-голям дял. Той трябва да се бръкне най-много.
Алфред отвърна:
— Виждам, че си на път да оттеглиш първоначалното си безпристрастно предложение.
Хилда рече твърдо:
— Хайде да не започваме отново! Лидия ще каже на Пилар какво сме решили. Подробностите ще уточним по-късно. — После добави, сякаш за да разсее обстановката: — Питам се къде ли са мистър Фар и мосю Поаро?
Алфред отвърна:
— По пътя към полицията оставихме Поаро в селото. Каза, че имал да направи важна покупка.
Хари каза:
— А той защо не дойде за резултатите от разследването? Трябваше да е там!
Лидия отвърна:
— Навярно е знаел, че няма да кажат нищо важно. Кой е там в градината? Полицейският началник Сагдън или мистър Фар!
Усилията на двете жени се увенчаха с успех и семейното съвещание се разтури.
Лидия тихо каза на Хилда:
— Благодаря ви, Хилда. Радвам се, че ме подкрепихте. Знаете ли, бяхте истинска опора за мен.
Хилда каза замислено:
— Странно как парите променят хората!
Всички бяха напуснали стаята и двете жени бяха сами.
Лидия каза:
— Да, дори и Хари, макар предложението да излезе от него! И моят клет Алфред — той е настроен толкова патриотично и не иска парите на Лий да отидат в испанска поданичка.
Хилда каза с усмивка:
— Смятате ли, че ние, жените, стоим над тези неща?
Лидия отвърна, като сви грациозните си рамене:
— Е, все пак парите не са наши, нали? Това вероятно променя нещата.
Хилда каза замислено: