Еркюл Поаро повдигна вежди и каза:
— Откога?
— И двете бяха там тази сутрин, сър. Мога да се закълна.
— Да отидем да видим.
Те излязоха заедно пред входната врата. Поаро се наведе и огледа останалото гюлле. Когато се изправи, лицето му имаше много сериозен вид.
Тресилиън каза с треперещ глас:
— На кого му е притрябвало да краде такова нещо, сър? Нищо не разбирам.
Поаро каза:
— Това не ми харесва. Никак не ми харесва.
Тресилиън го наблюдаваше тревожно. След малко каза:
— Какво ни сполетя, сър? След смъртта на господаря този дом вече не е същият. През цялото време имам чувството, че сънувам. Обърквам нещата и понякога си мисля, че вече не мога да вярвам на очите си.
Поаро поклати глава и каза:
— Грешите. Трябва да вярвате само на собствените си очи.
Тресилиън поклати глава и каза:
— Зрението ми е слабо, вече не виждам както едно време. Бъркам предмети, бъркам хора. Вече съм прекалено стар за работа.
Еркюл Поаро го тупна по рамото и каза:
— Кураж!
— Благодаря ви, сър. Много сте добър. Но вече съм много стар, зная го. Все си спомням едно време и тогавашните лица. Мис Джени, мастър Дейвид и мастър Алфред — все ги виждам като малки. От онази вечер, когато мистър Хари пристигна…
Поаро кимна.
— Да — каза той, — точно това си мислех. Преди малко казахте „След смъртта на господаря“, само че всичко е започнало преди това. След като мистър Хари се върна, нали така, оттогава нещата се промениха и започнаха да ви изглеждат като насън? Икономът рече:
— Имате право, сър. Точно оттогава. Мистър Хари винаги е носел беди у дома, дори и едно време.
Очите му се спряха върху празното място, където стоеше гюллето.
— Кой може да го е взел, сър? — прошепна той. — И защо? Същинска лудница.
Еркюл Поаро каза:
— Боя се, че не е лудница, а точно обратното! Някой знае много добре какво прави! И някой, Тресилиън, се намира в голяма опасност.
Той се обърна и влезе обратно вътре.
В този момент Пилар излезе от кабинета. Страните й бяха поруменели. Държеше главата си високо вдигната, а очите й блестяха.
Когато Поаро се приближи към нея, тя внезапно тропна с крак и каза:
— Няма да приема!
Поаро повдигна вежди и каза:
— Какво няма да приемете, мадмоазел?
Пилар отвърна:
— Алфред току-що ми каза, че ще получа дела на майка ми от наследството на дядо.
— Е, и?
Пилар още веднъж тропна с крак.
— Не разбирате ли? Те ми го дават — дават на мен.
— Трябва ли това да наранява гордостта ви? И това, което казват, е вярно — че по право то ви принадлежи?
Пилар отвърна:
— Вие не разбирате…
Поаро каза:
— Напротив — разбирам много добре.
— О! — тя раздразнено са извърна.
Чу се звънец. Поаро погледна през рамо. Видя силуета на Сагдън пред вратата. Той бързо попита Пилар:
— Къде отивате?
Тя отвърна намусено:
— В гостната. При другите.
Поаро каза бързо:
— Добре. Останете при тях. Не се разхождайте из къщата сама, особено по тъмно. Бъдете нащрек. Вие сте в голяма опасност, мадмоазел. Едва ли някога ще ви заплашва по-голяма опасност от тази, която тегне над вас днес.
Той се обърна и отиде да посрещне Сагдън.
Последният изчака, докато Тресилиън се прибере в стаята си.
После пъхна една телеграма под носа на Поаро.
— Успяхме! — каза той. — Прочетете това. Получихме я от Южна Африка.
В телеграмата пишеше следното:
„Единственият син на Ебенизър Фар е починал преди две години.“
Сагдън каза:
— Сега вече знаем! Странно, аз мислех нещо съвсем друго…
IV
Пилар влезе в стаята с твърда стъпка, вдигнала гордо глава.
Тя отиде право при Лидия, която седеше до прозореца с плетка в ръце.
Пилар каза:
— Лидия, дойдох да ви кажа, че няма да приема тези пари. Аз си тръгвам, веднага!
Лидия я изгледа изненадано. Остави плетката си и каза:
— Мое мило дете, навярно Алфред не ви е обяснил правилно! Съвсем не става дума за милосърдие, ако сте си помислили така. Наистина не е жест на любезност или щедрост от наша страна, а най-обикновен въпрос кое е справедливо и кое — не. Майка ви щеше да наследи тези пари и вие щяхте да си ги получите от нея. Това е ваше право — ваше кръвно право. Не въпрос на милосърдие, а на справедливост!
Пилар изрече разярено:
— И точно затова не мога да го направя — особено когато ми говорите и се държите по този начин! Беше ми приятно, че дойдох тук. Наистина беше забавно! Беше вълнуващо, но вие го развалихте! Тръгвам си веднага и повече няма да ви притеснявам!