Сълзи задавиха гласа й. Тя се обърна и изтича навън.
Лидия остана като вцепенена известно време, след което каза:
— Нямах представа, че ще реагира така!
Хилда се обади:
— Това дете изглежда доста разстроено.
Джордж прочисти гърлото си и рече с важен глас:
— Ъ-ъ-ъ… нали ви казах тази сутрин? Избран е погрешен принцип. Пилар има достатъчно ум, за да го разбере сама. Тя отказва да приеме милостиня…
Лидия отсече:
— Това не е милостиня! Това е нейно право!
Джордж каза:
— Само че тя не мисли така!
Сагдън и Поаро влязоха в стаята. Полицейският началник се огледа и попита:
— Къде е мистър Фар? Искам да говоря с него.
Преди някой да успее да отговори, Еркюл Поаро попита рязко:
— Къде е сеньорита Естравадос?
Джордж Лий каза с известно злостно удовлетворение:
— Каза, че щяла да си обира крушите. Явно се е пренаситила на английските си роднини.
Поаро се обърна кръгом и каза на Сагдън:
— Хайде!
Докато двамата мъже излизаха в преддверието, се чу шум от падане на нещо тежко и далечен писък.
Поаро извика:
— Бързо! Насам!
Те се втурнаха през преддверието към стълбището в далечния край. Поаро извърна глава, докато бягаше. Видя Стивън Фар, който каза:
— Жива е…
Пилар стоеше сгушена до стената в стаята си. Беше се втренчила в пода, където лежеше огромна каменна топка.
Тя едва успя да промълви:
— Беше закрепена върху вратата ми. Щеше да ми падне върху главата, когато влизах, но полата ми се закачи на един пирон и ме дръпна назад.
Поаро се наведе и огледа гвоздея. На него имаше конче червен туид. Той вдигна глава и кимна мрачно.
— Този гвоздей, мадмоазел — каза той, — ви спаси живота.
Сагдън рече объркано:
— Какво означава това?
Пилар каза:
— Някой се опита да ме убие!
Тя поклати глава няколко пъти.
Сагдън вдигна поглед нагоре към вратата.
— Капан — каза той. — Старомоден капан, който е имал за цел да убие! Това е второто убийство, планирано в този дом. Само че този път не успя!
Стивън Фар каза дрезгаво:
— Слава богу, че нищо ви няма!
Пилар разпери ръце в умолителен жест.
— Майко божия — извика тя. — Защо ще искат да ме убиват? Какво съм направила?
Еркюл Поаро изрече бавно:
— По-добре е да зададете въпроса така, мадмоазел — „Какво зная?“
Тя го зяпна.
— Да зная? Че аз не зная нищо.
Еркюл Поаро каза:
— Тук именно грешите. Кажете ми, мадмоазел Пилар, къде се намирахте по време на убийството? Не сте били в тази стая.
— Бях! Нали ви казах!
Сагдън каза с твърде любезен глас:
— Да, но тогава не ни казахте истината и вие го знаете. Казахте ни, че сте чули вика на дядо си — само че не сте могли да го чуете оттук, защото ние с мосю Поаро проверихме това вчера.
— О! — Пилар затаи дъх.
Поаро каза:
— Намирали сте се доста близо до тази стая. Сега ще ви кажа къде, според мен, сте били. Били сте в нишата със статуите, която е много близо до вратата на дядо ви.
Пилар почти извика от изненада:
— О! Как разбрахте?
Поаро отвърна с лека усмивка:
— Мистър Фар ви е видял там.
Стивън отвърна рязко:
— Не съм. Това е чиста лъжа!
Поаро отвърна:
— Моля за извинение, мистър Фар, но вие наистина сте я видели! Спомняте ли си вашата заблуда, че статуите в тази ниша са три, а не две? А онази вечер само една жена е била в бяло — мадмоазел Естравадос. Тя именно е била третата бяла фигура, която сте видели, нали така, мадмоазел?
Пилар отвърна след кратко колебание:
— Да, така е.
Поаро попита любезно:
— А сега ни кажете, мадмоазел, цялата истина. Защо бяхте там?
Пилар отвърна:
— След вечеря излязох от гостната и реших да отида да видя дядо. Помислих си, че ще му е приятно. Когато обаче дойдох до завоя, видях, че пред вратата му има някой. Не исках да ме видят, защото знаех, че дядо заръча никой да не го безпокои тази вечер. Мушнах се в нишата, за да не ме забележат. И тогава изведнъж чух ужасен шум — падаха маси, столове — тя размаха ръце — всичко падаше и се трошеше. Аз не помръднах, не зная защо. Бях изплашена. И тогава се чу онзи ужасен писък — тя се прекръсти — и сърцето ми направо спря. Тогава си казах: „Някой умря…“
— И после?
— После насам се втурнаха хора и аз излязох и се присъединих към тях.
Сагдън попита рязко:
— А защо не ни казахте нищо, когато ви разпитвахме първия път?
Пилар поклати глава. Тя отговори, като се стараеше да звучи мъдро:
— Не е хубаво да се казва твърде много на полицията. Помислих си, че ако ви кажа колко близо съм била до стаята на дядо, ще решите, че аз съм го убила. Затова казах, че съм била в стаята си.