Сагдън каза назидателно:
— Когато човек лъже нарочно, в крайна сметка самият той попада под подозрение.
Стивън Фар се обади:
— Пилар?
— Да?
— Кого видяхте пред вратата, когато стигнахте до завоя? Кажете ни.
Сагдън повтори:
— Да, кажете ни.
За момент девойката се поколеба. Отначало отвори широко очи, после ги присви. После изрече бавно:
— Не зная кой беше, защото беше тъмно. Но беше жена…
V
Сагдън огледа лицата на хората в стаята. Когато проговори, в гласа му се прокрадна най-силното раздразнение, което бе показал до този момент:
— Това е някаква бъркотия, мосю Поаро.
Поаро каза:
— Това е една моя идейка. Бих искал да споделя с всички това, което узнах. След това ще ги помоля за съдействие и така ще се доберем до истината.
Сагдън измърмори под носа си:
— Маймунски номера.
Той се облегна назад в стола си. Поаро каза:
— Да започнем с това, че очаквате обяснение от мистър Фар.
Сагдън сви устни.
— Аз лично бих предпочел да не става пред толкова много хора — каза той. — Но както и да е, нямам възражения. — И той подаде телеграмата на Стивън Фар. — А сега, мистър Фар, както предпочитате да се наричате, бихте ли ми обяснили това?
Стивън Фар пое листа. Той повдигна вежди и бавно прочете текста на глас. После върна телеграмата на Сагдън.
— Да — каза той. — Страшно уличаващо, нали?
Сагдън отвърна:
— Само това ли ще кажете? На вас ви е добре известно, че нищо не ви задължава да говорите, но…
Стивън Фар го прекъсна:
— Няма защо да ме предупреждавате. Виждам, че думите са на езика ви! Да, ще ви дам обяснение. Едва ли ще е много убедително, но това е самата истина.
Той помълча за миг, после продължи:
— Аз не съм синът на Ебенизър Фар. Познавах обаче и бащата, и сина много добре. А сега се помъчете да се поставите на мое място. (Между другото името ми е Стивън Грант.) В Англия съм за пръв път. Бях разочарован. Всичко и всички ми се сториха сиви и безжизнени. Бях се качил на един влак и там срещнах една девойка. Трябва веднага да ви призная, че се влюбих в нея! Тя беше най-прекрасното, най-невероятното същество на този свят! Поговорих малко с нея във влака и още тогава взех решение да не я изпускам от очи. Като излизах от купето й, видях етикета на куфара й. Името й не ми говореше нищо, но не беше така с адреса, за който пътуваше. Бях чувал за Горстън Хол и знаех всичко за собственика на това имение. Някога е бил партньор на Ебенизър Фар и старият Еб често ми бе говорил за него. Тогава ми дойде идеята да отида до Горстън Хол и да се престоря на сина на стария Еб. Той беше починал, както казва и телеграмата, преди две години, но си спомних стария Еб да казва, че не е чувал нищо за Симеон Лий от много години, от което пък прецених, че Лий вероятно няма да е чувал за смъртта на сина на Еб. Както и да е, реших, че си струва да опитам.
Сагдън се обади:
— Не сте опитали веднага обаче. Отседнали сте в страноприемницата Кингс Армс за два дни.
Стивън каза:
— Трябваше ми време да обмисля дали да го направя или не. Най-сетне се реших. Изглеждаше ми като някакво приключение. И всичко тръгна като магия! Старецът ме посрещна най-радушно и веднага ме покани да отседна у дома му. Аз приех. Това е моето обяснение, мистър Сагдън. Ако не ми вярвате, върнете се към дните на вашата младост и си припомнете не сте ли правили и вие глупости като моята. Що се отнася до истинското ми име — то е Стивън Грант. Можете да телеграфирате до Южна Африка и да проверите, но мога да ви кажа отсега — аз съм един напълно порядъчен гражданин. Не съм мошеник или крадец на бижута.
Поаро отвърна:
— Не съм и мислил, че сте.
Сагдън предпазливо поглади брадичката си и каза:
— Ще трябва да проверя вашата история. Бих искал да зная следното — защо не се разкрихте след убийството, вместо да ни говорите куп лъжи?
Стивън рече с обезоръжаващ тон в гласа си:
— Защото съм глупак! Мислех, че ще успея да се измъкна! Помислих си, че ще ме заподозрете, ако ви кажа, че използувам чуждо име! Ако не бях такъв идиот, щях да съобразя, че вие така или иначе ще телеграфирате до Йоханесбург.
Сагдън каза:
— Е, мистър Фар… ъ-ъ-ъ… Грант, не казвам, че не вярвам на вашата история. Но тя ще бъде потвърдена или отречена съвсем скоро.
Той погледна въпросително към Поаро, който каза:
— Струва ми се, че мис Естравадос има да каже нещо.
Пилар беше пребледняла. Тя едва успя да изрече:
— Вярно е. Никога нямаше да ви кажа, ако не беше Лидия и парите. Да дойда тук, да се преструвам, да мамя и да играя — това беше забавно, но когато Лидия каза, че парите били мои и че така било справедливо, тогава вече стана различно, тогава вече не беше забавно.