Алфред Лий попита с недоумяващо изражение на лицето си:
— Не разбирам за какво говорите, скъпа.
Пилар каза:
— Вие смятате, че аз съм вашата племенница, Пилар Естравадос? Но това не е вярно! Пилар загина, когато пътувахме с нея в колата в Испания. Падна бомба върху колата и тя бе убита, но аз останах жива. Не я познавах добре, но тя ми беше разказала всичко за себе си — за богатия си дядо, който я повикал да живее в Англия. А аз нямах никакви пари, не знаех къде да отида и какво да правя. Тогава си помислих: „Защо да не взема паспорта на Пилар? Защо да не отида в Англия и да не забогатея?“ — Лицето й изведнъж бе огряно от внезапна усмивка. — О, беше много забавно да си мисля, че никой няма да разбере! Ние с нея малко си приличахме. Когато обаче тук ми поискаха паспорта, аз отворих прозореца и го изхвърлих навън, после изтичах да го взема и натрих малко кал върху снимката, защото на границата не ти гледат паспорта много-много, но тук можеше да…
Алфред Лий каза ядосано:
— Искате да кажете, че сте се представили пред баща ми като негова внучка и че сте си играли с чувствата му към вас?
Пилар кимна и каза самодоволно:
— Да. Аз веднага разбрах, че мога да го накарам да ме хареса.
Джордж Лий избухна:
— Чудовищно! — изломоти той. — Престъпно! Опит за придобиване на пари по нечестен начин.
Хари Лий каза:
— Нали не е взела и стотинка от теб! Пилар, аз съм на ваша страна! Възхищавам се от смелостта ви. И, слава богу, значи не съм ви никакъв вуйчо! Това е вече нещо съвсем друго!
Пилар се обърна към Поаро:
— Вие сте знаели? Кога го разбрахте?
Поаро се усмихна:
— Мадмоазел, ако сте изучавали законите на Мендел, щяхте да знаете, че двама синеоки родители много трудно могат да имат дете с тъмни очи. Бях сигурен, че майка ви е била една почтена жена, от което следваше, че вие съвсем не сте Пилар Естравадос. А когато направихте онзи номер с паспорта, тогава вече бях напълно уверен. Хитро замислено, но, нали разбирате, не достатъчно хитро.
Сагдън рече с не много приятен глас:
— Изобщо цялата работа като че ли не е достатъчно хитро измислена.
Пилар го зяпна и каза:
— Не разбирам…
Сагдън каза:
— Вие ни разказахте една история, но ми се струва, че има още доста неща, които не сме чули.
Стивън извика:
— Оставете я на мира!
Сагдън не му обърна внимание и продължи:
— Казахте, че сте тръгнали към стаята на дядо си след вечеря. Казахте, че така ви е хрумнало, но аз бих предложил нещо друго — вие сте откраднали диамантите! Вие сте ги държали в ръцете си! Сигурно понякога сте ги връщали в сейфа, а старецът не ви е виждал. Когато е открил липсата на диамантите той веднага е разбрал, че са могли да го направят само двама души. Единият е бил Хорбъри, който може да е научил комбинацията на сейфа, да се е промъкнал през нощта и да ги е взел. Другият — това сте били вие! Мистър Лий веднага е взел мерки. Той ми позвъни и ме помоли да дойда при него. След това е изпратил да ви повикат веднага след вечеря. Вие сте отишли и той ви е обвинил в кражбата. Вие сте отричали, той не е отстъпвал. Не зная какво е станало след това — може да е проумял, че не сте неговата племенница, а професионален крадец. Както и да е, измамата ви е била разкрита, за вас се е очертавало разобличаване, затова сте го заклали с нож. Имало е борба и той е изкрещял. По този начин здравата сте загазили. Бързо сте напуснали стаята, завъртели сте ключа отвън и тогава, понеже сте знаели, че няма да успеете да се измъкнете, сте се скрили в нишата със статуите.
Пилар извика:
— Не е истина! Не е истина! Не съм откраднала диамантите! Не съм го убила — кълна се в пресветата Дева.
Сагдън отсече:
— Тогава кой го е убил? Казахте, че сте видели някаква фигура пред вратата на мистър Лий. Според вашата история тя е принадлежала на убиеца, защото никой друг не е преминавал оттам. Но разполагаме само с вашата дума, че там е стояла тази фигура. С други думи — вие сте си измислили това, за да отпаднат съмненията върху вас!
Джордж Лий се обади с остър глас:
— Естествено, че тя е виновна! Всичко е ясно! Нали ви казах, че убиецът на баща ми е външен човек! Чудовищна нелепост е да се подозира човек от семейството! Това би било неестествено!
Поаро се размърда на мястото си, а после каза:
— Не съм съгласен с вас. Като имаме предвид характера на Симеон Лий, това би било съвсем естествено да се случи.