— А? — Долната устна на Джордж провисна надолу и той се вторачи в Поаро.
Поаро продължи:
— И, според мен, именно това се е случило. Симеон Лий е бил убит от човек, който е негова плът и кръв. При това заради нещо, което е изглеждало за убиеца достатъчна причина за убийство.
Джордж извика:
— Някой от нас? Отричам…
Гласът на Поаро прозвуча като стоманен звън:
— Срещу всеки от вас има по нещо. Да започнем с вас, мистър Джордж Лий. Вие не сте обичали баща си! Поддържали сте добри отношения с него заради парите. В деня на смъртта си той е заплашил, че ще намали издръжката ви. Знаели сте, че след смъртта му вероятно ще наследите значителна сума. Ето ви мотив. След вечеря, както казахте, сте отишли да телефонирате. Наистина сте телефонирали — но разговорът е продължил само пет минути. След това спокойно сте можели да отидете до стаята на баща си, да поговорите с него, а после да го нападнете и убиете. Излезли сте от стаята, завъртели сте ключа отвън, като сте се надявали, че всичко ще се припише на крадец. Пропуснали сте в паниката си да отворите прозореца докрай, за да подкрепите теорията за крадеца. Било е глупаво, но, ако ме извините, вие сте един доста глупав човек! Но — каза Поаро след кратка пауза, през която Джордж се бе опитал да каже нещо, но не бе успял, — сред престъпниците има много глупаци!
Той обърна поглед към Магдалин.
— Мадам също е имала мотив. Доколкото зная, тя има дългове, а тонът на бащините ви думи вероятно я е накарал да се поразтревожи. Тя също няма алиби. Отишла е да телефонира, само че не го е направила и разполагаме само с думата й за това, което е правила… После — продължи той — идва ред на мистър Дейвид Лий. Неколкократно се е разказвало за отмъстителната жилка и злопаметността като характерни черти в кръвта на семейство Лий. Мистър Дейвид Лий нито е забравил, нито е простил на баща си начина, по който се е отнасял към майка му. Една подигравка, отправена към покойницата, може да се е оказала последната капка. Дейвид Лий е свирел на пиано в момента на убийството. Случило се е така, че е свирел „Погребалния марш“. Но ако предположим, че някой друг е свирел този „Погребален марш“, някой, който е знаел какво е щяло да се случи и който е одобрявал деянието?
Хилда Лий се обади:
— Това е непочтено предположение.
Поаро се обърна към нея.
— Ще ви предложа друго, мадам. Престъплението е било дело на вашата ръка. Вие сте се промъкнали на горния етаж, за да изпълните присъда над човек, който, според вас, е нямал право на прошка. Вие сте такъв тип, мадам, който може да бъде безкрайно опасен в яда си…
Хилда каза:
— Не съм го убила.
Сагдън се намеси:
— Мистър Поаро има право. Има по нещо срещу всеки, освен срещу мистър Алфред Лий, мистър Хари Лий и мисис Алфред Лий.
Поаро се обади:
— А аз не бих изключил дори и тези тримата…
Сагдън запротестира:
— О, хайде сега, мистър Поаро!
Лидия Лий каза:
— И какво има срещу мен, мосю Поаро?
Тя изрече думите си с лека усмивка, повдигнала иронично вежди.
Поаро се поклони и каза:
— Ще подмина вашия мотив, мадам — той е очевиден. Що се отнася до останалото, онази вечер сте носели рокля от коприна с характерни шарки с наметка. Ще ви припомня факта, че Тресилиън, икономът, е късоглед и вижда далечните предмети замъглени. Ще ви пропомня също така, че вашата гостна е просторна и е осветена от лампиони с големи сенници. В онази нощ, една-две минути преди да се чуят виковете, Тресилиън е влязъл в гостната, за да раздигне чашите от кафето. Той ви е видял, както му се е сторило, в позната поза до далечния прозорец, полузакрита от тежките завеси.
Лидия Лий каза:
— Той наистина ме видя.
Поаро продължи:
— Аз просто предполагам, че е възможно Тресилиън да е видял наметката на вашата рокля, нагласена така, че да се вижда до завесата на прозореца, сякаш самата вие стоите там.
Лидия каза:
— Аз стоях там…
Алфред се обади:
— Как смеете да…
Хари го прекъсна:
— Остави го да продължи, Алфред. Сега е наш ред. Как предполагате, че милият ни Алфред е убил любимия си баща, след като и двамата бяхме заедно в трапезарията?
Поаро се обърна към него.
— Това — каза той, — е много просто. Едно алиби е силно, когато се поднася от страна, която не е много склонна да прави това. Вие с брат си сте в лоши отношения — това е общоизвестно. Вие го предизвиквате публично. Той самият не се изказва твърде ласкаво за вас. Но ако предположим, че всичко това е част от един хитроумен заговор? Ако предположим, че на Алфред Лий му е дошло до гуша да изпълнява прищевките на един тиранин? Ако предположим, че преди време сте се срещали и сте изготвили плана си? Вие се връщате у дома. Алфред привидно роптае срещу вашето присъствие. Демонстрира ревност и неприязън към вас. Вие пък показвате презрението си спрямо него. И тогава идва вечерта на убийството, което вие толкова грижливо сте планирали заедно. Единият от вас остава в трапезарията и продължава да говори и се препира, сякаш там има двама души, които се карат. А другият се качва горе и извършва престъплението…