Алфред скочи.
— Дявол такъв! — извика той и гласът му прозвуча нечленоразделно.
Сагдън се беше вторачил в Поаро и попита:
— Да не искате да кажете…
Поаро изрече с глас, който изведнъж зазвуча много авторитетно:
— Трябваше да ви покажа възможностите! Това, което е можело да се случи! А какво точно се е случило ще можем да кажем само тогава, когато преминем от външната страна на нещата към тяхната вътрешна реалност… — Той направи кратка пауза, а после продължи бавно: — Трябва да се върнем, както казах и преди, към характера на самия Симеон Лий…
VI
Настъпи мълчание. По един необичаен начин цялото онова възмущение и горчивина бяха изчезнали. Еркюл Поаро бе покорил публиката си с магическата сила на своята личност. Те го бяха зяпнали в почуда, когато той започна да говори:
— Всичко се съдържа там. Мъртвият е фокусът и ядрото на цялата загадка! Трябва да проникнем дълбоко в душата на Симеон Лий и да видим какво ще открием там. Защото човек не живее и умира сам за себе си. Това, което има, той предава на онези, които идват след него… Какво е можел да предаде Симеон Лий на своите деца? Горделивост, например — горделивост, която в стареца е била опорочена от разочарованието от децата му. После търпеливостта. Знаем, че Симеон Лий е чакал с години, за да си отмъсти на някого, който му е сторил зло. Виждаме, че тази негова черта е наследена от сина му, който най-малко прилича на него в лице. Дейвид Лий също е помнел и е таял горчивина в продължение на години. От децата му единствено Хари Лий е приличал на него в лице. Тази прилика е доста поразителна, когато се вгледаме в портрета на Симеон Лий като млад. Същият орлов нос, дългата извивка на челюстта, изнесената назад глава. Според мен Хари е наследил и много от маниерите на баща си — например навика да отмята назад глава, когато се смее, както и този — да прокарва пръст по брадичката си. Като вземем всички тези неща предвид и като следваме убеждението, че убийството е било извършено от човек, тясно свързан с покойника, аз проучих семейството от психологическа гледна точка. Сиреч опитах се да се спра на онези, които биха могли да бъдат
възможните престъпници в психологически аспект. По моя преценка това бяха само двама — Алфред Лий и Хилда Лий, съпругата на Дейвид. Самия Дейвид го отхвърлих като възможен убиец. Реших, че човек с неговата чувствителност не би могъл да понесе гледката на едно прерязано гърло. Отхвърлих също така Джордж Лий и неговата съпруга. Независимо от техните желания, не бях убеден, че имат необходимия темперамент, за да поемат риск. Те и двамата са доста предпазливи в своята същина. Бях сигурен, че и мисис Алфред Лий е неспособна да извърши подобно насилие. Тя носи в себе си твърде много ироничност. За Хари Лий се колебаех. Той излъчваше известно усещане за груба сила, но бях почти сигурен, че Хари Лий, въпреки своята надутост, всъщност притежава слаб характер. Сега зная, че това е било и мнението на баща му. Той е казал, че и Хари струвал колкото останалите. Така останаха двама души, които вече споменах. Алфред Лий е човек, способен на огромно себеотрицание. Той е човек, който се е владеел и подчинявал себе си на волята на друг в продължение на години, а при подобни обстоятелства никога не е изключено нещо да се прекърши. Нещо повече — той спокойно е можел да изпитва тайна ненавист към баща си, която постепенно може да се е задълбочило, макар никога да не е била показвана. Често пъти най-кротките хора са способни на най-неочаквано насилие просто защото губят контрол над себе си, а когато това стане, то е безвъзвратно! Другият човек, когото визирах като възможност, беше Хилда Лий. Тя е от този тип хора, които, при определени случаи, може да пристъпи към саморазправа, макар и никога от лични подбуди. Такива хора съдят другите и изпълняват присъдите си над тях. В Стария завет има много такива герои. Иаил и Иудит например. Когато стигнах дотук, аз преразгледах обстоятелствата на самото престъпление. И първото нещо, което се набива на очи, което буквално се навира в лицето на човек, са необичайните условия, при които е станало самото престъпление! Да се пренесем сега в стаята, където лежи мъртъв Симеон Лий. Ако си спомняте, там имаше обърнати една тежка маса и тежък стол, лампа, порцелан, чаши и прочие. Но най-впечатляващи бяха масата и столът. Те бяха от солиден махагон. Беше трудно да се проумее как евентуалната борба между този крехък човечец и неговия нападател може да доведе до обръщането на такива тежки мебели. Всичко това изглеждаше