нереално. И все пак нито един човек със здрав разум не би инсценирал подобен ефект, освен ако Симеон Лий е бил убит от силен мъж, а идеята е била да се насочи подозрението върху жена или някой със слаба физика. Подобна идея обаче е крайно неубедителна, тъй като шумът от събарянето ще вдигне тревога и следователно убиецът ще разполага с много малко време, за да се измъкне. Несъмнено е било много по-добре за всеки гърлото на Симеон Лий да бъде прерязано колкото се може по-тихо. Друг необичаен момент беше завъртането на ключа отвън. И отново като че ли не можеше да се намери причина за подобно действие. Не можеше да внуши мисълта за самоубийство, понеже нищо в начина на смъртта не говореше за това. Не беше, за да внуши бягство през прозореца, понеже прозорците са така поставени, че бягството през тях е невъзможно! А освен това подобно действие е изисквало и време, а времето трябва да е било страшно ценно за убиеца! Имаше и още едно непонятно нещо — парченце гума, отрязано от чантичка на Симеон Лий и малка дървена клечка, които мистър Сагдън ми показа. Те са били вдигнати от пода от човек, който е влязъл с първите в стаята. И отново — тези неща бяха напълно непонятни! Те не означаваха абсолютно нищо! И все пак са били там. Сами разбирате, че престъплението става все по-непонятно. В него няма порядък, липсва метод — с две думи, лишено е от всякаква разумност. А сега идваме до още една трудност. Полицейският началник Сагдън е бил повикан от мъртвия; съобщено му е било за кражба и е бил помолен да се върне час и половина по-късно. Защо? Ако причината е, че Симеон Лий е подозирал внучката си или някой друг от семейството, защо тогава не е помолил мистър Сагдън да почака долу, докато самият той поговори със заподозряното лице? Ако полицейският началник е останел в къщата, тогава натискът върху заподозрения е щял да бъде много по-силен. И така стигаме до момента, когато необичайно е поведението не само на убиеца, но и на самия Симеон Лий! Тогава си казах следното: „Всичко това е погрешно!“ Защо? Защото гледаме нещата от погрешен ъгъл. Разглеждаме ги така, както убиецът иска от нас да ги виждаме… Имаме три неща, които са лишени от смисъл — борбата, обърнатият ключ и парченцето гума. Но сигурно има начин да се погледнат тези неща така, че да придобият смисъл! И тогава прочистих ума си изцяло, забравих за обстоятелствата на престъплението и се вгледах в тези неща поотделно, всяко за себе си. Казах си — борба. Какво означава това? Насилие, изпочупване, шум… Ключът? Защо човек завърта един ключ? За да не влезе друг? Но ключът не е предотвратил това, тъй като вратата е била съборена почти веднага. За да се държи някой вътре? За да се държи някой отвън? Парченце гума? Казах си: „Едно парченце от чантичка си е парченце от чантичка и нищо повече!“ Сигурно бихте казали, че тук няма нищо, но все пак това не е точно така, защото остава впечатлението за тези три неща — шум, уединение, празнота… Пасват ли с някого от моите двама възможни убийци? Не. И двамата — и Алфред Лий, и Хилда Лий — хиляди пъти биха предпочели едно тихо убийство; за тях би било нелепо да губят време, за да заключват отвън, а парченцето гума още веднъж не означава абсолютно нищо! И все пак у мен надделява чувството, че в това престъпление няма нищо нелепо и че напротив — всичко е много добре планирано и отлично изпълнено. Че всъщност е постигнат успех! Следователно всичко, което се е случило, е било предназначено да… И после, когато отново премислях всичко, в ума ми проблесна първият лъч… Кръв — толкоз много кръв — кръв навсякъде… Една натрапчивост на кръв — прясна, незасъхнала, искряща кръв… Прекалено много кръв… И още една мисъл, последвала първата. Това е кърваво престъпление, всичко е в кръвта. Собствената кръв на Симеон Лий се надига срещу него… — Еркюл Поаро се наведе напред. — Двата най-важни ключа към тази загадка бяха произнесени несъзнателно от двама различни души. Първо мисис Алфред Лий цитира част от Макбет: „Кой би помислил, че старецът ще има толкоз много кръв.“ А после нещо, което каза Тресилиън. Той ми каза как се е чувствувал замаян и че ставали неща, които бил виждал преди. Една съвсем обикновена случка му бе дала повод да мисли така. Чул звънеца на входа и отишъл да отвори на Хари Лий, а на следващия ден направил същото за Стивън Фар. И защо ще е имал такова усещане? Погледнете Хари Лий и Стивън Фар и ще разберете защо! Те страшно си приличат! Ето защо отварянето на вратата за Стивън Фар е било като отварянето на вратата за Хари Лий. Все едно, че там е бил застанал един и същи човек. И ето че днес Тресилиън споменава как винаги бъркал хората. Нищо чудно! Стивън Фар има орлов нос, има навика да отмята назад глава, когато се смее, както и да поглажда брадичката си с пръст. Вгледайте се продължително в портрета на Симеон Лий като млад и ще видите не само Хари Лий, но и Стивън Фар…