Стивън се размърда и столът му изскърца. Поаро продължи:
— Спомняте си избухването на Симеон Лий, неговата тирада срещу семейството му, нали? Той каза, че е готов да се закълне, че има по-добри синове, макар и да не са родени в неговото легло. Отново се връщаме към характера на Симеон Лий. Към човека, който е имал успех сред жените и който е разбил сърцето на собствената си съпруга! Симеон Лий, който се е хвалел пред Пилар, че може да има армия от телохранители-синове почти на една и съща възраст! И така дойдох до извода, че в дома си Симеон Лий е имал не само своите законни деца, но и един неразпознат и непризнат свой син, носещ неговата кръв.
Стивън се изправи. Поаро каза:
— Това е била истинската причина, нали? А не увлечението ви по хубавото момиче, което сте срещнали във влака! Вие сте идвали насам и преди да я срещнете. Идвали сте, за да видите що за човек е баща ви…
Стивън бе пребледнял. Той каза със съкрушен глас:
— Да, винаги съм се питал… Майка ми ми беше разказвала за него понякога. За мен това се превърна в нещо като мания — да го видя какво представлява? Спечелих малко пари и дойдох в Англия. Нямах намерение да му се разкривам. Престорих се на сина на стария Еб. Дойдох само заради това — да видя човека, който ми е баща…
Сагдън се обади почти шепнешком.
— Божичко, бил съм сляп! Сега разбирам! На два пъти ви бърках с мистър Хари Лий, а не се досетих!
Той се обърна към Пилар:
— Това е, нали? Пред вратата е стоял Стивън Фар, нали така? Вие се поколебахте и погледнахте към него, преди да кажете, че е била жена. Видели сте Фар и не сте искали да го издадете.
Присъствуващите се размърдаха. Хилда Лий се обади със своя плътен глас:
— Не — каза тя. — Грешите. Пилар видя мен…
Поаро каза:
— Вас, мадам? Да, така си и мислех…
Хилда произнесе тихо:
— Стремежът към самосъхранение е любопитно нещо. Не можех да повярвам, че съм толкова страхлива. Да мълча, защото се страхувам!
Поаро каза:
— Ще ни кажете ли сега?
Тя кимна.
— Бях с Дейвид в стаята с пианото. Той свиреше. Беше в много странно настроение. Бях малко уплашена и почувствувах отговорността си много остро, защото аз бях тази, която настояваше да дойдем тук. Дейвид засвири „Погребалния марш“ и аз внезапно реших. Независимо колко странно щеше да се стори това на останалите, бях решена да си тръгнем веднага, още нея вечер. Излязох тихо от стаята и се качих горе. Исках да отида при стария мистър Лий и просто да му кажа, че си тръгваме. Минах по коридора до стаята му и почуках на вратата. Не последва отговор. Почуках по-силно. Отново никакъв отговор. Тогава натиснах дръжката. Вратата беше заключена. И тогава, докато се колебаех, чух шум в стаята и… — Тя млъкна за малко, после продължи: — Няма да повярвате, но това е самата истина! Там имаше някой и той нападна мистър Лий. Чух да се обръщат маси и столове, шум от чупене на порцелан и стъкло, а после чух онзи последен ужасен вик, който замря — и после настана тишина. Стоях там като парализирана! Не можех да се помръдна! И тогава мистър Фар дотича, и Магдалин, и останалите, и мистър Фар и Хари започнаха да блъскат по вратата. Тя падна, а там нямаше никой — освен мистър Лий, който лежеше мъртъв сред цялата тази кръв.
VII
Полицейският началник Сагдън пое дълбоко дъх и каза:
— Или аз полудявам, или всички останали са луди! Това, което казахте, мисис Лий, са абсолютни глупости. Това е лудост!
Хилда Лий извика:
— Казах ви, аз ги чух да се бият вътре, чух и старецът да вика, когато му прерязаха гърлото, а от стаята не излезе никои, нито пък имаше някой вътре!
Еркюл Поаро каза:
— И през цялото това време сте мълчали.
Лицето на Хилда Лий беше пребледняло, но тя каза с твърд глас: — Да. Защото ако ви бях казала какво е станало, щяхте да си помислите само едно — че аз съм го убила…