— Естествено. Ще дойдете и ще си направим истинска английска Коледа.
— Ще бъде прекрасно. Вижте, Лидия, тази година Коледа като че ли не беше както трябва.
Лидия си пое дъх и го задържа. После каза:
— Така е, не беше както трябва…
II
Хари каза.
— Е, довиждане, Алфред. Предполагам, че няма да досаждам повече. Заминавам за Хавай. Винаги съм искал да отида там, ако имам пари.
Алфред каза:
— Довиждане, Хари. Сигурно ще ти хареса там. Дано.
Хари каза малко непохватно:
— Извинявай, че те тормозех толкова, старче. Имам гадно чувство за хумор. Просто понякога не ме сдържа.
Алфред отвърна с известно усилие:
— А и аз трябва да се науча да понасям шеги.
Хари изрече с облекчение:
— Е, сбогом.
III
Алфред каза:
— Дейвид, ние с Лидия решихме да продадем това място. Помислих си, че може да поискаш някои от нещата на мама — нейния стол и онази табуретка. Ти беше нейният любимец.
Дейвид се поколеба за миг, после каза бавно:
— Благодаря, че си се сетил, Алфред, но знаеш ли — мисля, че не ги искам. Не искам нищо от този дом. Смятам, че е по-добре да скъсам с миналото.
Алфред каза:
— Да, разбирам. Може би си прав.
IV
Джордж каза:
— Е, Алфред, довиждане. Довиждане, Лидия. Какъв кошмар преживяхме. А предстои и процесът. Предполагам, че цялата позорна история ще излезе наяве — ъ-ъ-ъ… за сина на баща ми. Човек не може да му го наложи, разбира се, но дали няма да е по-добре, ако той се изкара отявлен комунист и че го е направил, защото е мразел баща ми като капиталист? Или нещо подобно?
Лидия каза:
— Драги Джордж, нима допускате, че човек като Сагдън ще прибегне до лъжи, за да пощади нашите чувства?
Джордж каза:
— Ъ-ъ-ъ… едва ли. Разбирам ви. Все пак той трябва да е луд. Е, довиждане.
Магдалин каза:
— Довиждане. Хайде догодина да отидем на Ривиерата или просто някъде и да се повеселим като хората.
Джордж каза:
— Зависи от борсата.
Магдалин каза:
— Скъпи, не бъди такъв.
V
Алфред излезе на терасата. Лидия се беше навела над една каменна вана. Когато го чу, тя се изправи.
Той рече с въздишка:
— Е, всички вече си тръгнаха.
Лидия каза:
— Да, слава богу.
— Така е, наистина — каза Алфред и добави: — Ще бъдеш доволна, когато напуснем това място.
Тя попита:
— Ти много ли си против това?
— Не, и аз ще се радвам. Има толкова много интересни неща, които да вършим заедно. Ако останем да живеем тук, постоянно ще ни преследва онзи кошмар. Сдава богу, че всичко свърши!
Лидия каза:
— Благодарение на Еркюл Поаро.
— Да. Знаеш ли, беше наистина удивително как всичко си отиде на мястото, когато той ни го обясни.
— Вярно е. Все едно, когато си наредил картина от нарязани фигурки и всички парченца, за които си бил готов да се закълнеш, че няма къде да сложиш, съвсем отиват по местата си.
Алфред каза:
— И все пак има нещо, което не успя да намери мястото си. Какво е правил Джордж, след като е телефонирал? Защо не каза нищо?
— Не знаеш ли? Аз знаех през цялото време. Ровеше книжата върху бюрото ти.
— О! Лидия, никой не би постъпил така!
— Но не и Джордж. Той умира от любопитство, когато става дума за пари. Само че никога не би го казал. Сигурно би предпочел да отиде на подсъдимата скамейка, отколкото да си го признае.
Алфред каза:
— Друга градинка ли правиш?
— Да.
— Каква ще е тази сега?
— Смятам — отвърна Лидия — да опитам с Райската градина. В нова версия — без змия, а Адам и Ева ще са определено на средна възраст.
Алфред каза нежно:
— Скъпа Лидия, колко търпелива си била с мен през всичките тези години. Ти си изключително добра с мен.
Лидия каза:
— Но, Алфред, та аз те обичам…
VI
Полковник Джонсън каза:
— Мили боже!
После каза:
— Кълна се!
И най-накрая още веднъж:
— Мили боже!
Той се облегна назад в креслото си и се вторачи Поаро. После каза с жалостив глас:
— Най-добрият ми служител! Какво става с тази полиция?
Поаро каза:
— Дори и полицаите имат личен живот! Сагдън беше много горделив човек.
Полковник Джонсън поклати глава.
За да облекчи чувствата си, той ритна дървата пред камината. После каза кисело:
— Винаги съм казвал — дървото гори най-добре.
Еркюл Поаро, доловил течението, което се виеше около врата му, си помисли:
„За мен парното отопление си остава най-…“