— Скъпи — каза тя, — ще бъде ужасно скучно, сигурна съм.
— Още повече — добави Джордж Лий и лицето му се оживи от привлекателната идея, — това ще ни помогне да направим значителни икономии. По Коледа винаги се харчат страшно много пари. Можем да платим на прислугата само храната.
— Всъщност, какво толкова! — добави Магдалин. — По Коледа си е скучно навсякъде.
— Предполагам — продължаваше Джордж собствената си мисъл, — те ще очакват и коледна вечеря. Една добра говежда пържола вместо пуйка…
— Кой, слугите ли? О, Джордж, не бъди толкова стиснат, непрекъснато се тревожиш за пари.
— Все някой трябва да го прави — отвърна Джордж. — Да, но е абсурдно да се пести на дребно от това и онова. Защо не поискаш от баща си повече пари?
— Той вече ми дава добра издръжка.
— Ужасно е да си напълно зависим от баща си! Той трябваше да ти припише нещо от самото начало.
— Това не е в негов стил.
Магдалин го погледна. Кафевите й очи изведнаж станаха остри и внимателни. Безизразното лице се оживи.
— Той е страхотно богат, нали, Джордж? Милионер е, нали?
— Даже два пъти милионер.
Магдалин завистливо въздъхна.
— И къде ги е спечелил? В Южна Африка, нали?
— Да, на младини. Главно от диаманти.
— Ах, Страхотно! — каза Магдалин.
— После се върнал в Англия, започнал бизнес и доколкото зная, удвоил или утроил състоянието си.
— И какво ще стане, когато умре?
— Татко никога не е обсъждал този въпрос, но си мисля, че голямата част ще наследим ние с Алфред. Е, делът на Алфред ще бъде по-голям.
— Ти нали имаш и други братя?
— Да, брат ми Дейвид, но той едва ли ще вземе много. Той избяга, за да се занимава с изкуство или някаква друга подобна глупост. Спомням си как татко го предупреди, че ще го лиши от наследство, но Дейвид отговори, че не го е грижа.
— Колко глупаво — с упрек каза Магдалин.
— Имах и сестра, Дженифър. Тя замина с някакъв чужденец, испанец, художник, един от приятелите на Дейвид. Помина се преди малко повече от година. Тя има дъщеря, доколкото си спомням. Татко може да й остави някакви пари, но няма да са много. И, разбира, се брат ми, Хари… — той замълча, сякаш изпитваше неудобство.
— Хари ли? — изненада се Магдалин. — Кой е Хари?
— Ами… мой брат.
— Не знаех, че имаш и друг брат.
— Скъпа моя, той не беше ъ-ъ-ъ… как да ти кажа… достоен за семейството ни. Ние просто не говорим за него. Той извърши доста позорни неща. От няколко години нямаме вест от него. Вероятно е мъртъв.
Магдалин внезапно се засмя.
— Какво има, защо се смееш?
— Просто си мислех колко е смешно ти, Джордж, да имаш непочтен брат! Ти си толкова благоприличен.
— Надявам се да е така — хладно каза Джордж.
— Баща ти… той не е от най-благоприличните.
— Слушай, Магдалин…
— Нещата, които ми казва понякога, ме карат да се чувствувам неудобно.
— Това ме изненадва. И Лидия ли чувствува същото?
— Той никога не говори на нея по същия начин — отвърна Магдалин. И добави ядосано: — Никога не й говори така. Не разбирам защо.
Джордж й хвърли бърз поглед и отмести очи.
— Както и да е, човек не бива да придиря толкова. На татковата възраст и при неговото крехко здраве…
Той замълча. Жена му го попита:
— Баща ти наистина ли е толкова болен?
— О, не бих казал. Той е изключително твърд, но знам ли, щом иска да ни събере всички на Коледа, може да е решил, че това е последната му Коледа. Ще трябва да отидем.
Тя остро каза:
— Ти може да си говориш така, но той ще живее с години, нали?
Съпругът й се сепна и измърмори:
— Да, да, разбира се.
— Както и да е, предполагам, че ще е съвсем редно да отидем.
— Не се и съмнявам.
— Не мога да ги понасям другите! Алфред е толкова скучен, а Лидия ме гледа отвисоко.
— Глупости.
— Така е! А от този ужасен прислужник направо ме побиват тръпки.
— Стария Тресилиън?
— Не, Хорбъри. Промъква се навсякъде като котка и се хили като глупак.
— Но, мила, наистина не разбирам какво толкова те притеснява Хорбъри?
— Той просто ми действува на нервите! Но не се безпокой. Ясно е, че ще отидем. Не е хубаво да обиждаме стареца.
— Именно. А за коледната вечеря на прислугата…
— Моля те, Джордж, не сега. Някой друг път. Само ще се обадя на Лидия, че пристигаме утре с влака в пет и двадесет.
Магдалин забързано излезе. След като се обади, тя се качи в стаята си и седна пред писалището. Вдигна капака и затърси из отделенията. Изпопадаха купища сметки и се пръснаха по масата. Тя се опита да ги прегледа и подреди, но накрая въздъхна и ги напъха обратно. Прокара ръка по платинено русата си коса и прошепна: