— Остави я на мира!
— Ти остана във фотьойла, нали си сляп. Но жена ти не притича към теб. А би било логично точно това да е нейната първа реакция. Тя се страхуваше, страхува се и сега, затова е при майка си.
— Жена ми ли подозираш?
— Грабле, по-добре продължи да разказваш за кристалите.
— Не си мисли, че направляваш разговора ни. Говоря каквото си искам и се чудя на глупостта ти. Кристалите са като бреговете, като бреговете на Англия например. А възлите са Лондон, Глазгоу, Ливърпул. От височината на птичия полет бреговете са сякаш неподвижни, неподвижни са и градовете, възлите на кристала. Но ако се вгледаш…
— Грабле…
— Моля?
— Нищо.
— В кристала е същото. Възелът — това е атом около атома. Всеки атом има свое движение, което нарекох трептене. Трептят атомите, ядрата им, електроните. Възелът е такъв, сякаш земята под града се тресе. Но има и тълпа, тълпа от електрони, разположени между атомните ядра във възела.
— Кой пръв се е сетил за това?
— Пиер Кюри. Този, който след това се ожени за Мария.
— И никога не е виждал тези възли и електрони?
— Не. Невъзможно е да се видят дори при добро зрение.
— Прав си, има още за какво да се мисли. Ти помисли, аз също ще помисля.
— Какво искаш да кажеш?
— Отдавна знам, че Джеймс Патън беше любовник на жена ти.
— А защо не ми го каза по-рано?
— И ти го знаеше, Грабле!
— Жалко, че никога не съм го виждал. Даже името му не знаех. Знаех само, че тежи 86 килограма.
— Луд ли си?!
— Жена ми не криеше от мен писмата си и разните хартийки. Тъй де, защо да ги крие? Веднъж случайно намерих в чантата й билет. Нали знаеш, от онези, дето ги отпечатва автоматичната теглилка. Теглото беше набито върху картона. Погладих с пръсти и го прочетох. Жена ми не тежи 86 килограма. Имаше и дата — първи юни.
— Жена ти замина веднага след смъртта на Патън. Тя се страхува.
— Страхува ли?
— Да, изплаши се от полицията и избяга от Лондон. По това хората се различават от кристалите. Електронът бяга във възела, а тя — от възела.
— Говориш глупости. Тя не е убила Патън.
— А кой?
— Канделабърът. Беше нещастен случай. Освен това електроните могат да излизат от възлите. Кристалите са Англия, възлите — градовете. Представи си някакъв Гъливер да сграбчи Острова от Канала до Шотландия и да го смачка, тогава Лондон ще се приближи до Глазгоу. От градовете ще хукнат тълпи и ще бягат към границата с водното пространство. И ако този Гъливер направи мост, всички ще избягат на континента. Разбираш ли ме, старче?
— Продължавай.
— За да се притисне кристал, не е нужен Гъливер. Достатъчна е някаква тежест. А ако кристалът е кварц… Казах ли ти, че кварцът също е кристал? Та тогава от възлите ще хукнат електрони към границите на кристала. А мостът? Какво ще стане с моста? Електроните ще минават през него, а движението на електроните е електрически ток. Ще се появи електрическо напрежение. И колкото по-силно притискаш кварца, толкова по-високо е напрежението. Това е всичко, което можеш да разбереш без математика. За мен беше удоволствие да ти разкажа…
— А за мен да те слушам, Грабле. Сега знам — твоята жена не е убила Джеймс Патън. Тя няма мотив да го убива, особено на прием. Може би по-правдоподобно е самият Патън да е дръпнал канделабъра върху главата си.
— Глупости. Беше нещастен случай. Хайде да свършваме. Пожелай ми здраве и си върви у дома.
— Само кварцът ли дава електрическо напрежение при натиск?
— Не, другите кристали също. Нарича се пиезоелектричество.
— И високо ли е това напрежение?
— Не, съвсем слабо.
— Жалко.
— Защо жалко? То може да се усили. Нищо по-лесно от това.
— И къде се използва пиезоелектричеството?
— С негова помощ например можеш да измериш налягането в парен котел. Или деформациите в цилиндъра на дизелов двигател.
— Дай още примери, Грабле!
— А също и вътрешните напрежения в цевите на пушки или оръдия. Ако кварцът на Земята свърши, ще прекратят работа много лаборатории и заводи.
— Но ще остане все пак малко на едно място.
— Така ли, къде?
— Насред тази стая.
— Не се ли страхуваш, че канделабърът ще падне върху теб?
— Вече е закачен здраво.
— И преди беше закачен здраво.
— Но тогава под него стоеше Джеймс Патън. Грабле, могат ли кристалите да измерват тежест?
— Аз не съм енциклопедия, че да знам всичко.
— Днес ме нарече глупак, но сбърка. Рече, че не аз насочвам разговора — така е. Бутахме го заедно. Впрочем, за кристалите можеше да ми разкаже всеки друг специалист, но ти сам настоя. Благодаря. Ти си убиец, Грабле. Не се страхуваш да седиш под канделабъра, защото си само 75 килограма, а не 86 като Джеймс Патън. Твоята жена наистина се страхува, но не от полицията, а от теб, Грабле. Ти произнесе смъртната присъда, ти я изпълни. Никой освен жена ти не познаваше Патън, дори ти не го познаваше. Но знаеше, че тежи 86 килограма. Под подовата настилка има кварцова пластина, нали?