— Провокираш ме, старче.
— Няма защо, Грабле. Ако искаш, мога да разкъртя паркета, точно на мястото, над което виси канделабърът. И ще намеря пластината. От нея са изтеглени жички към стената и терасата. Там напрежението се усилва. Твоят канделабър е висял не на кука, а на жица, която в определен момент е трябвало да се скъсва. И тя се скъсва! Когато върху кварцовата пластина под паркета стъпва човек с тегло 86 килограма. Ти сам обърна внимание на надписа „Дамоклев меч“ върху свещника. Всички присъстващи на приема отидоха да видят надписа. Когато обаче под канделабъра се е оказал Джеймс Патън, кварцът е изпратил своя импулс — точно толкова силен, че жицата на свещника да се нагрее и да се скъса. Когато отново поставяха канделабъра, видях, че краищата на проводниците са разтопени.
— Говориш глупости, старче. Не е изключено Патън да се е претеглил с палто, тогава теглото нямаше да съвпадне.
— Не. Ти сам каза — измерил е теглото си през юни. Значи е бил по сако. На приема също беше по сако. Само в едно ти дяволски рискува — можеше да има и друг с тегло 86 килограма. Но ти провървя. Няма полиция в света, която да разбере как е извършено това престъпление. При такова страхотно алиби — ти си сляп, ти нищо не виждаш. Но всичко си подготвил сам. Сигурно дълго си се подготвял.
— Да, старче, много дълго.
— Ти рече, че утре напускаш Острова. И когато го напуснеш, тук ще оставиш един британец, който вече обича кристалите.