— Съвсем сигурен съм. Трябва само да го погледнете. Не проявява ни най-малък признак на скръб или мъка. Върнал се е в къщата, знаейки, че е мъртва.
— Не се ли е опитал поне да изиграе ролята на разстроен съпруг?
— Ни най-малко. Прекалено доволен е от себе си. Има хора, които не могат да се преструват. Твърде корави са. Разбирам го, просто му е дошло до гуша от жена му. Парите са били нейни и бих казал, че е била жена, с която трудно се живее, отдадена вечно на някаква религия или нещо от този сорт. Хладнокръвно е решил да свърши с нея и да си живее спокойно сам.
— Да, предполагам, че може и да е така.
— Бъдете уверен, че е така. Обмислил е плана си внимателно. Твърди, че са му се обадили…
Мелчит го прекъсна:
— Не е ли регистрирано обаждане?
— Не, сър. Това значи, че или той лъже, или са му се обадили от обществен телефон. Единствените два обществени телефона в селото са на гарата и в пощата. Със сигурност не е от пощата. Мисиз Блейд вижда всеки, който влиза. Би могло да е от гарата. В четиринадесет и двадесет и седем пристига влак и тогава има повече хора. Той обаче твърди, че му се обадила мис Марпл, а това със сигурност не е вярно. Обаждането не е било от нейния дом, а тя самата е била в женския клуб.
— Изключвате ли възможността съпругът нарочно да е бил отстранен от някой, който е искал да убие мисиз Спенлоу?
— Имате пред вид младия Тед Джерърд ли, сър? Помислих и за това, но там се изправяме пред липсата на мотив. Той нищо не печели от цялата работа.
— И той обаче не е особено чиста личност. Преди време задигнал значителна сума пари, които му били поверени.
— Не твърдя, че е безупречен. И все пак отишъл и признал на шефа си за кражбата. А работодателите му не знаели за това.
— От Оксфърдската група1 ли е?
— Да, сър. Но съвестта му заговорила и решил да си признае, че е задигнал пари. Забележете, не искам да кажа, че това не е хитър ход, може би е помислил, че е заподозрян и е решил да играе на искрено разкаяние.
— Скептичен човек сте, Слек — заяви полковник Мелчит. — Впрочем говорихте ли с мис Марпл?
— Какво общо има тя с това, сър?
— О, нищо. Но тя чува разни неща. Защо не отидете да си поприказвате с нея? Тя е много наблюдателна стара дама.
Слек промени темата:
— Исках да ви попитам нещо, сър. Покойната е била прислужница в дома на сър Робърт Абъркръмби. Там е станала на времето кражба на смарагдови бижута с голяма стойност. Не са ги намерили изобщо. Правих справка — било е по времето, когато жената на Спенлоу е работила там, макар тогава да е била само момиче. Не мислите ли че може да е била замесена, сър? Както знаете, Спенлоу е бил дребен бижутер, тъкмо човек, който да пласира откраднатото.
Мелчит поклати глава.
— Не мисля, че има някаква връзка. По това-време тя дори не е познавала Спенлоу. Помня случая. В полицейските кръгове сметнаха, че там е замесен един от синовете, Джим Абъркръмби — неприятен млад прахосник. Имал куп дългове и точно след кражбата били платени, както се говореше, от някаква богата жена, но аз не съм напълно в течение. Старият Абъркръмби затрудни разследването, като се опитваше да отклони полицията от случая.
— Това беше просто едно хрумване, сър — рече Слек.
Мис Марпл прие любезно инспектор Слек, особено след като чу, че го е изпратил полковник Мелчит.
— Е, наистина много мило от страна на полковник Мелчит. Не знаех, че ме помни.
— Помни ви много добре. Каза ми, че това, което вие не знаете за Сейнт Мери Мийд, не си струва да се знае.
— Много мило от негова страна, но аз наистина съвсем нищо не знам. Искам да кажа… във връзка с това убийство.
— Но знаете какво се говори за него.
— Разбира се, какъв смисъл има обаче просто да повтарям празни приказки?
В желанието си да внесе непринуденост Слек каза:
— Всъщност това не е официален разговор. Бих искал, така да се каже, да споделите някои неща с мен.
— Наистина ли ви интересува какво говорят хората? Независимо от това дали е вярно, или не?
— Наистина.
— Е, разбира се, има много слухове и предположения. А ако питате мен, съществуват два лагера. Едни, които смятат, че съпругът й го е извършил. Съпругът или съпругата са тези, които е най-естествено да бъдат заподозрени, не мислите ли?
— Може би — каза инспекторът предпазливо.
— Живеят заедно. А и парите често могат да бъдат причина. Чух, че мисиз Спенлоу е била богата и следователно мистър Спенлоу би бил облагодетелствуван от, нейната смърт. Страхувам се, че в този порочен свят често пъти и най-злонамереното предположение може да се окаже вярно.
— Във всички случаи той наследява хубавичка сума.
1
Религиозна група, основана в 1921 г. в Оксфърдския университет от американеца Франк Букмън. Изповядва четири основни правила: абсолютна честност чистота, любов, алтруизъм. — Б. пр.