Когато Тао Ган пристъпи до бюрото и се поклони, съдията Ди повдигна глава. Той изправи гръб, тръсна ръкавите си и заговори с дълбокия си кънтящ глас:
— Седни тук, Тао Ган. Имаме лоши новини. Добре стана, че двамата отидохте на кея предрешени — той се обърна към домоуправителя, който все още бе в залата, и нареди: — Донеси пресен чай.
След като старият служител напусна помещението, съдията се наведе напред, постави лакти на бюрото и се вгледа в двамата си помощници. Усмихна се тъжно и каза:
— Хубаво е, че отново сме заедно, приятели. След пристигането ни в столицата всеки от нас бе толкова зает със собствените си работи, че неофициалните ни срещи и разговори съвсем се разредиха, за разлика от дните, когато все още бях окръжен съдия. Хубаво време беше, капитан Хун не си беше отишъл от нас и… — той прокара ръка по лицето си с уморен жест. След миг се съвзе и се изправи в креслото. Отвори ветрилото и рязко се обърна към Тао Ган: — Току-що Цяо Тай е бил свидетел на особено отвратително убийство. Но преди той да ти разкаже всичко, искам да узная твоите лични впечатления от града.
Той кимна към кокалестия мъж, облегна се назад в креслото и започна да си вее с ветрилото. Тао Ган се намести на стола и започна спокойно:
— След като двамата с Цяо Тай изпратихме негово превъзходителство тук до двореца, взехме носилка и отидохме до южната част на града, за да се настаним някъде по-близо до арабския квартал съгласно вашите нареждания. Брат Цяо избра една странноприемница до джамията, аз — друга, отвъд Южната врата, на самия кей. Срещнахме се по-късно в малка гостилница, за да обядваме, и цял следобед се разхождахме по брега на реката. Видяхме доста араби да се въртят там. Чух, че около хиляда са се заселили в града и че още хиляда има по корабите в пристанището. Държат се заедно и не се смесват с китайците. Няколко арабски моряци много се наежиха, когато един митничар удари някакъв от техните, но бързо се успокоиха, щом дойдоха войниците, и дори един началник ги наруга за дързостта — той замълча, подръпна мустаците си и продължи: — Кантон е най-богатият град в целия Юг, господарю, известен с веселия си нощен живот, по-специално с корабите на цветята по Бисерната река. Животът тук тече с трескав ритъм, търговци, които днес са богати, утре може да тръгнат с просяшка тояга, а на игралните маси всяка нощ се губят и печелят цели състояния. Без излишни обяснения, очевидно това е рай за всякакви мошеници, бандити и изнудвачи, големи и малки. А не трябва да забравяме и значителния брой финансови далавери и всякакви измамничества, които стават тук. Но кантонци са преди всичко делови люде и не обръщат много внимание на политиката. От време на време роптаят, разбира се, срещу централното правителство, но то е само когато търговията им по някакъв начин се окаже засегната от сегашните чиновници. Не долових обаче признаци на по-сериозно негодувание, а и не мога да си представя, че една шепа араби са в състояние да предизвикат сериозни неприятности тук — съдията Ди мълчеше и Тао Ган продължи: — Преди да напуснем пристанището, се запознахме в една кръчма с някой си Ни, морски капитан и много приятен човек, който говори арабски и персийски и е търгувал в Персийския залив. Тъй като може да се окаже полезна връзка и е достатъчно осведомен, Цяо Тай прие поканата му да го посети утре сутринта — Тао Ган погледна неуверено съдията и попита: — Защо толкова ви интересуват тези чернокожи варвари, господарю?
— Защото, Тао Ган, те са единствената ни възможност да намерим отговор на въпроса, къде е изчезнал един много важен държавен служител от столицата — съдията изчака, докато двама прислужници поставиха на бюрото поднос, отрупан с изящен старинен порцелан, под зоркия поглед на домоуправителя, който напълни чашите с чай. Съдията Ди се обърна към него: — Сега можете да си вървите. Изчакайте отвън — и продължи, като гледаше помощниците си със сурово изражение: — Откак негово величество се разболя, в двореца започнаха да се събират враждуващи групировки. Едни от тях поддържат престолонаследника, законния приемник на трона, други — императрицата, която иска да замени принца с човек от своето семейство. Трети са се обединили в могъща коалиция, която е за регентство след величайшото оттегляне. Човекът, който съумяваше да уравновесява тази ситуация и да поддържа спокойствието, е императорският цензор Лю. Едва ли сте го виждали, но сигурно поне сте чували за него. Млад, но изключително способен мъж, посветил се на интересите на нашата велика империя. Аз поддържам пряка и тясна връзка с него, понеже го уважавам като личност и ценя способностите му. Ако бе възникнала криза, щях да го подкрепя с всички сили.