Съдията Ди отпи от чая си, потъна за миг в мисли и отново продължи:
— Преди шест седмици цензорът Лю дойде тук в Кантон, придружен от своя верен съветник доктор Су и няколко военни специалисти. Великият съвет го бе натоварил да провери подготовката за морската ни експедиция до Анам. Той се върна в столицата и представи положителен доклад, в който се изказваше похвала на Уън Циен, чийто гост съм аз сега, за работата му като губернатор на Южната област. Миналата седмица цензорът внезапно се завърнал в Кантон, този път придружен само от доктор Су. Той нямаше заповед за това второ пътуване и никой не знае какво го е накарало да тръгне на път. Не е уведомил губернатора за пристигането си и не се е представил тук в двореца. Ясно е, че е искал да действа инкогнито. Но един от специалните агенти на губернатора случайно зърнал цензора и доктор Су близо до арабския квартал, пеша и облечени като бедняци. След като губернаторът съобщил надлежно за това, столичният Велик съвет го инструктирал да открие цензора и да му предаде нареждане незабавно да се върне в столицата, тъй като присъствието му в двореца е наложително. Губернаторът мобилизирал всички свои следователи, специални агенти и така нататък. Претърсили основно града, но без успех. Никаква следа не открили от цензора и доктор Су — съдията въздъхна, поклати глава и продължи: — Това е строга държавна тайна, тъй като продължителното отсъствие на цензора от столицата би могло да доведе до сериозни политически последствия. Съветът започна да подозира, че тук става нещо сериозно, и затова заповяда на губернатора да спре издирването. В същото време Съветът ми нареди да дойда в Кантон и да започна тайно разследване, под претекст, че събирам сведения за външната търговия във връзка с допитване от Министерството на финансите. Всъщност нашата работа се състои в това да издирим цензора и да научим от него защо е дошъл в Кантон и какво го задържа тук. Няма смисъл вече да търсим доктор Су. Тялото му лежи в съседната зала. Разкажи му какво се случи, Цяо Тай.
Цяо Тай разказа на удивения Тао Ган за двойното убийство в арабския квартал. Когато свърши, съдията Ди обясни:
— Аз разпознах тялото, което Цяо Тай донесе тук. Това е доктор Су. Вероятно е забелязал Цяо Тай, когато двамата сте се разхождали на кея, но не е посмял да го заговори, докато ти си бил с него, защото никога преди не те е виждал. Така че ви е проследил до кръчмата и след като сте се разделили, се е обадил на Цяо Тай. Самият доктор Су е бил следен от арабски убиец и от джуджето. Двамата сигурно са го видели как заговорва Цяо Тай, и са действали бързо. Тъй като арабският квартал е като заешко леговище, с криви улички и скрити преходи и пасажи, двамата с евентуалните си съучастници са могли да изтичат напред и да завардят двете или трите улички, през които Цяо Тай и доктор Су със сигурност са щели да минат. Арабският убиец е успял наполовина да си свърши работата, тъй като е убил доктор Су и е разчитал, че ще убие и Цяо Тай, но някакъв трети, непознат се е намесил и го е удушил. Така че сме изправени пред две добре организирани групи с еднакво жестоки методи, но с различни цели. Което доказва, че цензорът наистина е в беда.
— Няма ли някакво предположение, какво се крие зад всичко това? — попита Тао Ган.
— Никакво, освен неговия очевиден интерес към арабите в града. След като тази сутрин вие тръгнахте да си търсите странноприемница, губернаторът ме настани в покоите в източното крило и аз го помолих да ми предостави тайните досиета на провинциалната и градската администрация за последната година, та да се ориентирам поне в общи линии за положението. Посветих целия предобед на това. Открих само рутинни проблеми и нищо, свързано с арабите тук, както и нищо, което би могло да събуди интереса на цензора. Прочетох и доклада на специалните агенти, които са забелязали цензора и доктор Су. В него се казва, че и двамата били облечени като бедняци и изглеждали много притеснени и изнурени. Били бледи и изпити. Цензорът заговорил някакъв арабин и тъкмо когато агентът тръгнал към тях, за да потвърди самоличността им, тримата се изгубили в тълпата. Агентът незабавно отишъл при губернатора и му докладвал за случката — съдията допи чая си и продължи: — Преди да напуснем столицата, се запознах с делата, по които е работил цензорът, но не открих нищо, свързано с Кантон или с арабите в града. Що се отнася до личния му живот, не зная друго, освен че е твърде заможен човек, че все още не е женен и че освен доктор Су няма близки приятели — и като стрелна с поглед помощниците си, добави: — Губернаторът не бива нищо да знае за това! Докато пиехме чай с него преди малко, му казах, че доктор Су е съмнително лице от столицата, вероятно свързано с тукашни бандити. Губернаторът трябва да остане с впечатлението, че ние се интересуваме единствено от външната търговия.