— Но защо, господарю? — запита Цяо Тай. — Той представлява най-висшата местна власт и би могъл да ни окаже помощ в…
Съдията енергично поклати глава.
— Трябва да помните, че цензорът не се е представил на губернатора при второто си посещение в Кантон. Това би могло да означава, че задачата на цензора е толкова секретна, че не е сметнал за нужно да уведоми дори губернатора. Може, разбира се, и да означава, че цензорът се е съмнявал в губернатора и го е подозирал като замесен в тъмните афери, които се е опитвал да разнищи. И в двата случая трябва да се съобразим с изключителната секретност, към която се е придържал цензорът, поне докато не разберем какво точно става тук. Така че ще трябва да минем без помощта на местните власти. След като обядвах, все пак извиках началника на специалния отдел на военната полиция и той подбра четирима тайни агенти, които ще ни помагат в рутинните процедури по издирването. Както знаете, специалният отдел е абсолютно независим. Местните военни власти нямат контрол над него, началникът му докладва направо в столицата — съдията въздъхна и продължи: — Така че ни предстои изключително трудна задача. От една страна, трябва да се правим, че работим в тясно сътрудничество с губернатора по някакви измислени проблеми, а, от друга, да провеждаме разследване при пълна и абсолютна тайна.
— И то с неприятел, когото не познаваме, но който следи всяка наша стъпка! — обади се Тао Ган.
— Не наша, а на цензора и доктор Су — поправи го съдията Ди. — Той или те не биха могли да знаят целта на нашето идване тук, понеже това е държавна тайна, известна единствено на Великия съвет. Държали са под око доктор Су и вероятно цензора, защото не са искали те да се свързват със странични хора. И понеже не се спират пред убийство, цензорът може би е в сериозна опасност.
— Имате ли някакво основание да подозирате губернатора, господарю? — запита Цяо Тай.
— Никакво! Преди да напусна столицата, прегледах досието му в отдела за кадри. Смятан е за зорък и способен служител. Преди двайсет години е бил блестящ млад помощник в местното съдилище. После, след достойна и бляскава кариера като съдия в няколко окръга, е издигнат за префект. Две години по-късно е изпратен отново в Кантон, този път като губернатор на цялата Южна провинция. Семейният му живот е за пример, има три дъщери и един син. Единствената критична забележка, която открих, бе, че е доста амбициозен и че храни надежди да получи поста губернатор на столицата. И така, след като му наговорих онези измислици за доктор Су, наредих да свика най-добрите специалисти по външната ни търговия на кратко заседание половин час преди вечеря. Надявам се по този начин да събера ценни сведения за поведението и заниманията на арабите в града под прикритието, че искам да бъде запознат с външната търговия — той стана и добави: — Така че да вървим в съвещателната зала. Там ни очакват.
Те се упътиха към вратата и Тао Ган запита:
— Какво би могъл да открие един императорски цензор в жалките далавери на тия черни варвари, господарю?
— Човек никога не знае — предпазливо отвърна съдията Ди. — Както изглежда, арабските племена са се обединили под ръководството на някой си Халиф, чиито въоръжени орди са опустошили безплодните западни земи. Какво става в тези диви краища, в периферията на нашия цивилизован свят, не ни е работа, разбира се. Този Халиф не е станал толкова значима личност, че да се осмели да изпрати конвой с налози и дарове, за да помоли негово величество да го приеме за васал. Но съществува опасност един ден той да установи връзка с нашите най-големи врагове, татарите, на северозападната ни граница. Възможно е също така арабските кораби в пристанището да превозват оръжие за въстаниците в Анам. Просто споменавам две възможности, които ми идват наум. Но нека не се впускаме в безплодни разсъждения. Да вървим!