Домоуправителят тържествено поведе съдията и двамата му помощници през истински лабиринт от покрити пасажи. След като пресякоха централния двор, където чиновници, агенти и стражници се суетяха под светлината на разноцветните фенери, той ги упъти към величествената порта на разкошната заседателна зала, осветена от множество свещници с човешки бой.
Губернаторът, едър брадат мъж с широки заоблени плещи, посрещна съдията с дълбок поклон. Ръкавите на помпозната му роба от блестящ зелен брокат пометоха мраморния под. Златната емблема върху висящите краища на високата му шапка изтрака о камъка. Помощниците на съдията, полковник Цяо и главния секретар Тао, той почете с много по-небрежен поклон. После представи слабия възрастен мъж, коленичил до него, като Бао Гуан, префект на Кантон, отговарящ за административното управление на града. Префектът докосна пода с чело.
Съдията Ди направи знак на префекта да стане, погледна бегло загриженото и прорязано от дълбоки бръчки лице на възрастния мъж и последва губернатора, който го отведе в дъното на залата до висок стол, наподобяващ трон. После губернаторът почтително застана пред подиума, защото, макар да представляваше най-висшата власт в Южната провинция, санът му бе с няколко ранга по-нисш от този на съдията Ди, понастоящем председател на Столичния съд и вече от две години държавен съветник.
Съдията седна, Цяо Тай и Тао Ган застанаха от двете страни на подиума. Тао Ган изглеждаше доста внушителен с дългата си кафява роба и високата копринена шапка. Цяо Тай носеше заострен шлем и меч, които бе взел от оръжейната на двореца. Гъсто изплетена ризница покриваше широките му могъщи плещи и мускулестите ръце. Губернаторът се поклони и заговори тържествено:
— Съгласно нарежданията на негово превъзходителство призовах тук господата Лян Фу и Яо Тайкай. Господин Лян е един от най-богатите търговци в града, той…
— Да не би да е от онзи род Лян, който навремето беше почти разорен и затрит с убийството на девет души от семейството? — прекъсна го съдията. — Аз се занимавах със случая преди четиринайсет години, когато бях съдия в Пуян.
— Един от най-брилянтните ви успехи! — угоднически отбеляза губернаторът. — Тук в Кантон хората все още говорят с възхита и благодарност за вас. Не, този господин Лян принадлежи към съвсем друга фамилия. Той е син на покойния адмирал Лян.
— О, това е прочут род — отвърна съдията Ди, като разтвори ветрилото си. — Адмиралът беше храбър воин и велик стратег. Наричаха го Повелителя на Южните морета. Виждал съм го само веднъж, но винаги ще помня необикновената му личност. Нисък, с яки плещи, с плоско, по-скоро грозновато лице, ниско чело и широки скули. Но когато срещнеше погледа на пронизващите му очи, човек разбираше, че се намира пред наистина велик човек — той подръпна мустаците си и попита: — Защо синът му не е продължил семейната традиция?
— Лошото здраве не му е позволило да се отдаде на военна кариера. Жалко, понеже е наследил стратегическата дарба на баща си, но, от друга страна, сега я разгръща при ръководенето на големия си търговски капитал. И в по-малка степен, за да постигне изключително майсторство в играта на шах. Господин Лян е шампион на провинцията ни — губернаторът се изкашля, прикривайки уста с ръка, и продължи: — Естествено, човек с неговото потекло не може да се принизи дотам, че пряко… хм, да се свързва с варварите търговци, но той е в течение на всички по-важни сделки. От друга страна, господин Яо Тайкай има широки връзки с чуждестранните търговци, главно араби и перси. Той не се притеснява, той е с… хм, доста скромен произход. Със свободни възгледи е и няма строги изисквания по отношение на връзките си… хм, от всякакво естество. Смятам, че господата Лян и Яо ще могат да представят на негово превъзходителство твърде пълна картина за състоянието на търговията на моята територия.
— Градът е голям — непринудено вметна съдията Ди — и би могло да се предположи, че едва ли специалистите по външната търговия се изчерпват с тези двама господа.
Губернаторът го стрелна с очи и продължи спокойно:
— Външната търговия е много добре организирана, ваше превъзходителство, и другояче не може да бъде, тъй като отчасти е под контрола от държавата. Именно тези двама господа са поели най-големи отговорности.
Цяо Тай пристъпи напред и попита:
— Чух, че един морски капитан на име Ни също минава за специалист в тази област. Корабите му плават между Кантон и арабските пристанища.
— Ни? — учуди се губернаторът и погледна въпросително префекта.