— Живея на първия кораб от четвъртата редица.
— Ела тук! — изкрещя Мансур.
Тя се обърна към него и той й просъска нещо на арабски. Жената повдигна вяло вежди и изрече надменно на китайски:
— Разговарям, с когото си поискам, о, господарю на множество кораби.
Лицето на Мансур се изкриви в гневна гримаса. Бялото на очите му проблясваше, когато извика:
— Поклони се и се извини за наглото си държание!
Танцьорката се изплю на пода точно пред краката му. Мансур изруга. Скочи и с една ръка я сграбчи за косата, а с другата грубо я изправи нагоре, подхващайки я под мишницата. Разкъса превръзката с ресни около ханша й, обърна я с лице към двамата гости и с прегракнал глас извика:
— Разгледайте добре прелестите на блудницата. За продан са!
Тя се опита да се измъкне, но той я придърпа и я разтърси с дива злоба. Насили я отново да падне на колене, притисна силно главата й към пода и изрева нещо на музикантите. Мъжът с гуслата побърза да се надигне и подаде на Мансур дългия ратанов лък.
Цяо Тай откъсна очи от коленичилата жена и студено се обърна към Мансур:
— По-добре е да уреждате домашните си проблеми насаме, Мансур. Притеснявате гостите.
Мансур го изгледа вбесен. Отвори уста, но се овладя. Прехапал устни, той пусна вдигнатия лък и косите на жената. Седна срещу гостите, ръмжейки нещо през зъби. Танцьорката се изправи, вдигна скъсаната превръзка и като се обърна към Цяо Тай и Яо, изсъска със святкащи очи:
— Не забравяйте какво ви каза той. Който предложи достатъчно висока цена, негова съм!
Тя отметна назад глава и изчезна зад завесата. Двамата музиканти изтичаха забързано след нея.
— Смело момиче! — ухили се Яо, докато пълнеше чашата на Мансур. — И доста опърничава, осмелявам се да отбележа — той надигна чашата си и каза: — Хиляди благодарности за пищното забавление.
Мансур мълчаливо кимна с глава. Яо се надигна и Цяо Тай го последва. Понечи да изрече някаква благодарност, но реши, че е по-добре да си я спести, когато забеляза враждебно святкащите очи на Мансур. Домакинът ги преведе през градината до входната врата и се сбогува с тях, измърморвайки нещо под нос. Щом ги видяха, носачите скочиха на крака, но Цяо Тай поклати глава.
— Да походим малко — предложи той на Яо. — Вътре беше доста задушно, пък и от тази чуждестранна напитка главата ми малко се замая.
— Аз съм известна личност — колебливо каза дебелият търговец. — Някак си не е редно да вървя пеша.
— И за полковник от гвардията важи същото — сухо възрази Цяо Тай. — Но улиците са пусти и никой няма да ни види. Да вървим!
Тръгнаха към ъгъла. Носачите ги следваха мълчаливо на известно разстояние.
— Яденето си го биваше — започна Цяо Тай, — но този тип не биваше да си позволява такава позорна сцена.
— Какво друго можете да очаквате от варвари? — сви рамене Яо. — Все пак жалко, че го спряхме. Тя си придава важности напоследък и нямаше да е зле малко да я позаболят задните части. Не е чиста арабка. Майка й е от водните хора танка1 и затова е двойно по-дива. Така или иначе, той нямаше да посмее да я напердаши здраво, понеже се страхува да не й остави белези и рани.
Яо навлажни устни с крайчеца на езика си. Цяо Тай го изгледа раздразнено. Първоначалното му благоприятно впечатление явно беше погрешно. В този тип имаше нещо мерзко.
— Мансур изглеждаше решен да го стори. И защо трябва да се страхува, че ще й остави белези? — студено запита той.
Въпросът видимо притесни Яо и той се поколеба, преди да отговори:
— Ами тя не е притежание на Мансур, доколкото ми е известно. Предполагам, че си има някакъв доста влиятелен покровител. Подобни хора нямат нищо против подопечните им куртизанки да припечелват нещо, като танцуват по разни пирове и увеселения, но все пак държат кожата им да не бъде наранявана.
— Но Мансур каза, че тя е за продан.
— О, това беше само за да я унижи. Не хранете надежди, полковник. Не бих ви препоръчал тези черни жени. Доста са груби… как да ви кажа, като животни са. Сега, ако не възразявате, аз вече ще се кача на носилката. Имам среща… хм… в едно мое частно заведение.
— Не бива да я пропускате, разбира се — не особено учтиво отвърна Цяо Тай. — Аз ще се оправя сам.
Яо го изгледа подозрително. Изглежда, бе забелязал промяната в тона на своя спътник. Той сложи пълната си длан върху лакътя на Цяо Тай и с угодническо подхилване каза:
— Ще ви заведа някоя вечер там, полковник. Жената, която го поддържа, е много дискретна, удоволствията са изключителни. Ходя редовно там… така, за малко разнообразие. Не че не съм добре обслужван в дома си. О, бих казал превъзходно дори! И как иначе, като се има предвид колко харча за жените и наложниците си. Това уютно гнезденце е много удобно, близо е до дома ми. Всъщност намира се точно на ъгъла на втората улица южно от храма Гуансяо. Бих ви взел с мен още сега, но как да ви кажа… дамата, с която имам среща, е доста притеснителна. Не е лесно да я склониш. Но имаме еднакво увлечение и се надявам, че това ще помогне. Ако ме види обаче, че пристигам с непознат, може и да…
1
Танка (тандзя, танхоу) — потомци на древното население на Южен Китай, изтласкано към бреговата ивица при разширяването на империята. Нямали право да се заселват на сушата и да сключват смесени бракове с китайци. Езикът им не принадлежи към китайските диалекти, какъвто е кантонският. Препитавали се главно с риболовство и лов на бисери; жените им се занимавали с проституция в плаващите вертепи по Бисерната река — Б.пр.