Съдията Ди реши, че след като бе спечелил доверието й, можеше да засегне въпроса, заради който я беше наел.
— Слушай — каза той, — аз съм в доста затруднено положение. Трябваше да се срещна с един приятел от Севера преди няколко дни. Но се забавих по реката и пристигнах едва днес следобед. Не зная къде да го намеря, но мисля, че трябва да се навърта някъде наблизо, понеже ми беше определил среща при храма. Ако не е напуснал града, трябва да е тук наоколо. Понеже твоята работа те принуждава да се взираш в мъжете, които минават, може и да си го забелязала. Висок хубав мъж, около трийсетгодишен, изглежда високомерен. С малки мустачки, без брада и бакенбарди.
— Закъснели сте точно с един ден — каза тя. — Беше тук снощи, почти по това време. Разхождаше се наоколо, сякаш търсеше някого…
— Говори ли с него?
— Винаги обръщам внимание на мъжете от Севера. А той беше хубав мъж, точно както казвате, макар и облечен бедничко. Все пак се приближих до него. Можеше да ме има за половин цена. Но къде ти такъв късмет! Той тръгна към храма, без дори да ме погледне. Много надменен мъж! Вие сте съвсем различен, приятен сте. Сигурна съм, че веднага щом…
— Днес виждала ли си го? — прекъсна я съдията.
— Не, не съм. Затова ви казах, че сте закъснели. Добре, вие, така или иначе, платихте за мен. Нека сега да отидем в моята къща, а? Мога да ви изпълня някои от онези танци на танка, ако харесвате такива развлечения.
— Не, не сега. Ще отида да се огледам за приятеля си в храма. Кажете ми името и адреса си, може би ще ви посетя по-късно. Ето, ще ви платя предварително.
Тя се усмихна щастливо и му каза името и адреса си. Съдията Ди отиде до тезгяха, взе от келнера четка за писане и записа всичко на лист хартия. После плати сметката, сбогува се с жената и се отправи към храма. Докато слизаше по мраморните стъпала, се появи Тао Ган.
— Огледах набързо, господарю — смръщено каза той. — Не забелязах мъж, който да отговаря на описанието на цензора.
— Идвал е тук миналата нощ — каза съдията. — Явно преоблечен, точно както агентът ги е видял с доктор Су. Да хвърлим едно око вътре — очите му се спряха на представителната носилка, положена в подножието на стълбището, с пет-шест спретнати униформени носачи, наклякали около нея. — Изглежда, някой важен гост е на посещение в храма.
— Това е господин Лян Фу. Един монах ми каза, че редовно идвал тук, за да поиграе шах с настоятеля. Налетях на господин Лян в коридора и се опитах да мина незабелязано, обаче той явно има набито око. Веднага ме позна и ме попита може ли да ми помогне по някакъв начин. Казах му, че просто разглеждам храма.
— Ясно. Ще трябва да си отваряме очите на четири, Тао Ган. Тъй като цензорът очевидно е стигнал дотук в тайното си разследване, не бива да го проваляме, разпитвайки открито наляво и надясно — после той разказа на Тао Ган какво бе научил от проститутката, и добави: — Просто се повърти насам-натам и се опитай да го откриеш самичък.
Оказа се обаче, че задачата им бе доста по-трудна, отколкото си представяха. Храмовият комплекс се състоеше от многобройни отделни сгради и параклиси, свързани с мрежа от тесни коридори и пасажи. Монаси и послушници се щураха във всички посоки, смесваха се с посетителите, които зяпаха огромната позлатена статуя и внушителните изображения по стените. Не откриха никой, който да прилича на цензора.
След като в главната зала се възхитиха на статуята на богинята на милосърдието в човешки ръст, двамата тръгнаха да проучат сградите в задната част на комплекса. Стигнаха до импозантна зала, където в момента се изпълняваше траурен обред. Шестима монаси бяха коленичили на кръгли молитвени възглавнички пред отрупания с приношения олтар и напяваха молитва. До входа клечаха спретнато облечени мъже и жени, явно близки на покойника. Зад тях стърчеше един възрастен монах и следеше службата с явно отегчение.
Съдията Ди реши, че все пак биха могли да подпитат за цензора. Вече бяха надзърнали навсякъде, освен в пагодата, която бе заключена, защото преди известно време имало случай на самоубийство с хвърляне от последния етаж. Съдията Ди пристъпи до възрастния монах и му описа човека, когото търсеха.
— Не, не съм го виждал, господине. А и съм почти сигурен, че мъж с подобно описание не е посещавал храма тази вечер, тъй като, откак е започнала службата, през цялото време бях при главния вход. Няма начин да изпусна мъж с толкова открояваща се външност. Сега покорно ви моля да ме извините, тъй като участвам в тази възпоменателна служба. А това носи добри пари… — и побърза да добави: — Немалка част от тези пари отиват за разходите по изгарянето на починали скитници и разбойници, които нямат никакви близки и не принадлежат към никоя гилдия. И това е само едно от милосърдните дела, с които нашият храм се е нагърбил. Ох, това ми припомни нещо. През нощта донесоха тялото на някакъв скитник, който май отговаря на описанието на вашия приятел. Но едва ли е бил той, този беше съвсем дрипав.