— Но именно съдилището изпрати тялото тук, ваше превъзходителство — проплака настоятелят. — Двама стражници го донесоха снощи на носилка. Казаха, че е разбойник с неустановена самоличност. Самият аз подписах документа.
— Добре — каза тихо съдията Ди. — Можете да си вървите. Останете в стаите си. Ако се наложи, отново ще ви разпитам по-късно тази нощ.
Двамата се изправиха и бързо напуснаха залата. Съдията каза на Тао Ган:
— Трябва да научим при какви обстоятелства и кога са го намерили стражниците. Освен това искам да видя медицинското заключение. Странно е, че стражниците са оставили сребърната клетка в ръкава му. Това е ценна старинна вещ. Веднага иди в съдилището, Тао Ган, и разпитай префекта, регистратора на смъртните случаи и хората, които са намерили тялото. Кажи им да пренесат тялото в двореца. Не им казвай друго, освен че покойникът е бил таен агент от столицата, изпратен тук по моя заповед. Аз ще се върна в двореца, след като поогледам още малко наоколо.
Глава VIII
Едно сляпо момиче може би държи ключа за няколко загадки; съдията Ди дарява радост на едно окаяно същество
Когато носилката на Цяо Тай пристигна пред страничната врата на двореца, вече беше изминал около един час след полунощ. Той нареди на носачите да го докарат дотук по околни пътища с надеждата, че хладният нощен въздух ще поизбистри мозъка му. Нищо не се получи.
Съдията Ди седеше сам зад огромното си бюро. Подпрял брадичка върху кръстосаните си ръце, разучаваше голяма карта на града, разстлана пред него. Когато Цяо Тай го поздрави, съдията отвърна уморено:
— Седни. Намерихме цензора. Убит е.
Той разказа на Цяо Тай за разговора на Тао Ган със сляпото момиче и как загадката около златното звънче ги е насочила да търсят цензора в храма, където и бяха открили трупа му. Отговаряйки лаконично на възбудения Цяо Тай, той продължи:
— След като тялото бе донесено тук, наредих на лекаря на губернатора да извърши щателна аутопсия. Той откри, че цензорът е бил умъртвен с коварна отрова, неописана в нашите медицински трудове. Единствените, които знаят да я приготвят, са танка, хората, които живеят по лодките в реката. Поеме ли се в голямо количество, жертвата умира почти веднага, по-малка доза предизвиква силна отпадналост и смъртта настъпва след няколко седмици. Симптомите могат да се открият единствено с внимателен оглед на гърлото. Ако по една случайност лекарят не бе имал подобен случай сред танка преди известно време, никога нямаше да установи каква е отровата, и смъртта щеше да бъде приписана на сърдечен удар.
— Това обяснява защо регистраторът на смъртните случаи не е успял да я открие — отбеляза Цяо Тай.
— Регистраторът изобщо не е виждал тялото — уморено отвърна съдията Ди. — Тао Ган се върна преди час с префекта и заедно разпитаха целия персонал на съдилището, но никой нищо не знаеше за тялото на някакъв разбойник, закарано в храма предната нощ.
— Велики небеса! — възкликна Цяо Тай. — Значи двамата стражници, занесли там тялото, са били измамници.
— Точно така. Веднага извиках настоятеля, но той не можа да ми даде някакво по-определено описание на самозваните стражници. Били просто обикновени служители и носели обикновената униформа: кожени куртки и черни лакирани шлемове. Всичко изглеждало съвсем нормално. Не можем да виним настоятеля, че не ги е огледал специално — той въздъхна и продължи: — Фактът, че цензорът е бил видян в храма вечерта преди убийството, както и улавянето на щуреца говорят, че престъплението е било извършено някъде там наблизо. И тъй като униформите на стражниците няма как да не са били отнапред подготвени, значи става дума за предумишлено убийство. От това, че по тялото на цензора няма следи от насилие и че изражението на лицето му е спокойно, става ясно, че по всяка вероятност е бил подмамен в капана от човек, когото е познавал. С това разполагаме засега.
— Не е изключено сляпото момиче да знае много повече за случилото се, господарю. Доколкото разбрах от думите ви, тя е казала на Тао Ган, че дълго е клечала пред стената на храма, преди да улови щуреца. Значи може и да е чула нещо. Слепите имат изключително остър слух.
— Имам няколко много спешни въпроса към това момиче — мрачно каза съдията Ди. — Аз добре огледах стената, до която е построена моргата. Наскоро е била поправяна, няма никакви пукнатини между тухлите. Да, наистина много ми се иска да се срещна с това момиче. Изпратих Тао Ган до дома й да я доведе. Очаквам ги всеки момент, тъй като той тръгна преди доста време. Как беше арабското пиршество?