В полутъмната уличка си купи четири още парещи маслени питки от преносимите мангали на уличните продавачи, които ожесточено раздухваха жаравата. Дъвчейки с наслада, скоро стигна до вратата Куейдъ. Когато излезе на кея, алените лъчи на зората оцветяваха в розово мачтите на закотвените до брега съдове. Корабът на Мансур бе отплавал.
Край него преминаха група продавачи на зарзават, всеки понесъл на кобилица по две кошници със зеле. Цяо Тай придърпа последния от тях и след кратко и разпалено ръкомахане купи за седемдесет гроша цялата стока на селянина заедно с бамбуковата кобилица. Човечецът заприпка надолу, подсвирквайки си весела кантонска песничка, доволен, че е измамил северняка и че си е спестил ходенето и разправиите по лодките.
Цяо Тай метна кобилицата на рамо и скочи върху кърмата на първата лодка до кея. Оттам се прехвърли на втората, после на третата. Трябваше да стъпва внимателно, тъй като мъглата бе овлажнила тесните дъски, свързващи лодките, а и морските хора, изглежда, смятаха, че точно там е най-удобното място за чистене на риба. Цяо Тай ругаеше под мустак, тъй като в този миг на много места размъкнати жени изливаха нощните гърнета в мътната речна вода и вонята беше непоносима. Тук-там му подвикваше някой готвач, но той не обръщаше внимание. На първо място искаше да открие танцьорката, освен това и да научи нещо повече за този странен воден народ. При мисълта за Зумруд гърлото му странно се сви.
Все още беше доста хладно и товарът му не беше особено тежък, но той не беше свикнал с такъв род натоварване и скоро започна обилно да се поти. Спря за миг на палубата на малко корабче и внимателно се огледа наоколо. Градската стена вече не се виждаше, отвред го заобикаляше гора от мачти и колове за мрежите и прането. Хората, които се виждаха по палубите, изглеждаха от някаква особена порода. Мъжете бяха късокраки, но с дълги мускулести ръце и се движеха с отривиста подскачаща походка. Широките им изпъкнали скули върху смуглите лица и сплесканите носове с големи ноздри им придаваха застрашителен вид. Някои от младите жени можеха да се нарекат хубави, но все пак си оставаха грубовати. Очите на кръглите им широки лица се стрелкаха бързо насам-натам. Клекнали по палубите, те налагаха с тояги прането и бъбреха помежду си на гърлено наречие, от което нищо не се разбираше.
Въпреки че наглед никой не обръщаше внимание на Цяо Тай, той имаше неприятното усещане, че през цялото време е зорко наблюдаван. „Може би защото малко китайци идват тук — промърмори си той. — Тия грозни джуджета ме зяпват веднага щом си обърна гърба.“ Беше доволен, когато видя пред себе си тясна ивица свободна вода. Бамбуково мостче водеше до дълга редица големи, крещящо боядисани китайски джонки, закотвени една до друга. След първата редица се виждаше втора, после трета, всичките свързани помежду си с широки мостчета с перила. Четвъртата редица беше последната, близо до талвега. Цяо Тай се качи на палубата на най-близката джонка и се загледа в огромната Бисерна река. Смътно виждаше мачтите на корабите, спрели до отсрещния бряг. Преброи и реши, че се намира на третия кораб от четвъртата редица. Галерията на кораба беше широка като на военна джонка. Копринени знамена украсяваха високите й мачти и навред над кабините висяха гирлянди от разноцветни фенери, леко поклащани от утринния бриз. Той се качи на борда и прекоси тясната странична палуба, като внимателно балансираше кошниците.
Трима прислужници със сънливи очи се размотаваха по палубата. Те едва го погледнаха и продължиха разговора си, докато той мина край тях и влезе в тъмен коридор. От двете му страни се редуваха врата след врата, всичките разнебитени и мръсни; миришеше на престояла лой. Нямаше никой. Той остави кошниците и се запъти към задната палуба. Неугледна повлекана седеше с кръстосани нозе на дървена пейка и режеше ноктите на краката си. Погледна го безизразно и дори не си направи труда да дръпне полата си надолу. Всичко имаше много зловещ вид, но духът на Цяо Тай се поободри, когато излезе откъм талвега. Тук палубата беше излъскана до блясък и той видя висока двойна врата, лакирана в яркочервено. Тлъст мъж в нощна роба от скъп брокат стоеше до релинга и шумно си правеше гаргара. Повехнала млада жена в развлечена бяла роба тъкмо му поднасяше купичка чай. Мъжът изневиделица се наведе и повърна отчасти върху релинга, отчасти върху дрехата на момичето.