— Наздраве, миличка! — поздрави я Цяо Тай, отминавайки. — И си мисли за тлъстата комисиона, която ще получиш довечера от сметката за изпитото вино!
И без да обръща внимание на гневната тирада, която последва, той се промъкна нататък. Коридорът беше слабо осветен от бели копринени фенери, закачени на извитата греда на покрива. Цяо Тай се зачете в имената, изписани по лакираните врати. Пролетно Мечтание, Върбова Клонка, Нефритов Цвят — все имена на куртизанки, но никое от тях не означаваше на китайски „изумруд“. Последната врата в края на коридора нямаше надпис, но беше изящно украсена с миниатюрна рисунка на птички и цветя. Той опита бравата и откри, че не е заключена. Отвори и пристъпи прага.
В сумрака помещението изглеждаше доста по-просторно от обикновена каюта и беше луксозно обзаведено. Носеше се ухание на мускус.
— Тъй и тъй сте вече тук, защо не дойдете по-наблизо? — разнесе се от здрача гласът на танцьорката.
Когато очите му се нагодиха към мъждивото осветление, той различи в задната част на стаята високо легло с леко повдигнати червени завеси. Върху брокатени възглавници, напълно гола, лежеше Зумруд. Нямаше грим и единственото й украшение бе колие от сини мъниста със златен филигран. Цяо Тай направи няколко крачки към нея и спря, парализиран от спиращата дъха му красота. Накрая проломоти:
— А къде е изумрудът?
— Нося го само когато танцувам, глупчо. Току-що се изкъпах. Най-добре е и ти да сториш същото. Целият си в пот. Там, зад синята завеса…
Той си проправи път между столовете и масичките, разхвърляни по дебелия мъхест килим. Оказа се, че зад синята завеса има малка елегантна баня, облицована с красива дървена ламперия. Цяо Тай се съблече набързо, коленичи във ваната с топла вода и се обля с малкото дървено ведро. Избърса се до зачервяване с ленената кърпа и зърна до тоалетката кутия с уханни дражета. Взе едно, подъвка го и внимателно си изтърка зъбите. После закачи робата и куртката си на бамбуковата закачалка и влезе в стаята, облечен само в торбестите панталони и страховитите си мускули. Придърпа един стол до леглото, усмихна се любезно и заяви:
— Както виждате, приех снощната ви покана.
— Явно сте бързали, гледали сте да не губите време — сухо отбеляза тя. — А и сте проявили съобразителността да дойдете сутринта, в единственото време, когато приемем посетители.
— Защо?
— Защото не съм обикновена куртизанка, драги мой. Каквито и глупости да говори оня плъх Мансур, аз не се продавам, имам си постоянен покровител. Богат мъж, както можете да се уверите от всичко тук — тя махна флегматично със закръглената си ръка и добави: — Не е много мил със съперниците си.
— Дошъл съм по служба — със строго изражение изрече Цяо Тай. — Кой казва, че съм му съперник?
— Аз го казвам! — тя изпъна ръце зад главата си и се протегна цялата. Прозина се, после го стрелна с пламтящите си очи иззад дългите ресници и попита направо: — Е, добре, какво чакаш още? Да не би да си от онези скучни мъже, дето първо надничат в календара и хороскопа си, за да се уверят, че денят и нощта са благоприятни?
Той стана и обгърна дребното й тяло. По време на безбройните си похождения бе изживявал какви ли не любовни волности. Сега за пръв път опита любов, която бе не само нещо по-различно, но и го изпълни с невероятно блаженство. Зумруд преливаше някъде вътре в него неописуема наслада, изтръгваше неща, за които не бе и подозирал, а сега изведнъж ги осъзнаваше като корен, като основа на истинската си същност. Той си даде сметка, че оттук насетне не би могъл да живее без тази жена, и дори не се учуди на откритието си.
След това двамата се изкъпаха, тя облече роба от прозрачна синя коприна, помогна и на Цяо Тай да се облече. Погледна озадачено подплатената със стомана куртка, но не направи никакъв коментар. Когато се върнаха в стаята, го накара да седне до малката масичка за чай от резбовано червено дърво и заяви непринудено:
— И така, сега можеш да ми разкажеш нещо повече за себе си. Нямаме много време, тъй като моята прислужничка скоро ще се появи, а тя е една от шпионките на покровителя ми.
— По-скоро на мен ми се иска да науча нещо за теб. Почти нищо не зная за вас арабите. Ти…
— Арабите не са моят народ — сухо го прекъсна тя. — Баща ми беше арабин, майка ми — евтина проститутка от бардаците на танка. Това смущава ли те?