— Мен!? Работата в бардак си е работа като всяка друга, а и какво значение имат раси и цветове? Нали всички хора рано или късно са предопределени да станат китайци… независимо дали са кафяви, сини или черни. Добър ли е мъжът в боя, прави ли жената добре любов, всичко е наред… Поне аз така мисля.
— Е, това все пак е нещо. Баща ми бил арабски моряк. Заминал си за страната и оставил майка ми бременна с мен — тя му наля чай и продължи. — Влязох в професията на петнайсет години. Имах заложби и майка ми успя да ме продаде на голям кораб. Приемах клиенти, а в свободното си време трябваше да слугувам на китайските куртизанки. Страшно удоволствие им доставяше на тия мръсни кучки да ме мъчат!
— Е, не са се отнасяли все пак чак толкова зле с теб — скептично вметна Цяо Тай. — Никакъв белег не се вижда по това твое прекрасно тяло.
— Има и по-жестоки неща от боя с пръчки — горчиво каза тя. — Господарят им беше забранил да ми оставят белези, защото възнамеряваше да изкара доста пари от мен занапред. И ония кучки ми връзваха косата за гредата на тавана и забиваха нагорещени игли в тялото ми, просто за да им минава времето. А когато много скучаеха, ми пъхаха в панталоните от ония огромните стоножки. И от това не остават белези, но можеш да си представиш как и къде ме е хапала гадината. Какво ли не съм преживяла, през какво ли не съм минала… — тя потрепери. — Но сега е друго. Имам си покровител и той ме откупи, а този чудесен апартамент е само мой. Единствената ми работа е да танцувам от време на време по увеселения, а всичко, каквото изкарам, е за мен. Мансур иска да ме отведе в страната си и да ме направи своя жена. Но аз не го харесвам, а и не обичам любимата си татковина, за която толкова съм слушала. Как ме виждаш да седя в палатка под палещото слънце на пустинята с камили и магарета за компания? Сърдечно благодаря!
— Много ли държиш на покровителя си?
— На него? О, небеса, не! Но той е богат, а и доста щедър — тя замълча, замислено почесвайки ухото си: — Държах на един-единствен човек, преди години. Беше луд по мен. Обаче тогава аз постъпих като глупачка и развалих всичко — огромните й очи се взряха някъде над него с мрачно изражение.
Цяо Тай обгърна кръста й.
— Беше много мила преди малко с мен! — каза той с надежда.
Тя го отблъсна и извика:
— Остави ме на мира! Ти получи всичко, което желаеше. Нали стенах и виках точно навреме, нали се гърчих като змиорка? Каквото ти се полагаше, имаше го, с всичките му глезотии, и сега не очаквай от мен да ти загукам. Освен това не си моят тип. Аз харесвам изискани мъже, не грубияни като теб.
— Добре де… — каза неуверено Цяо Тай. — Може и да изглеждам грубиян, но аз…
— О, не си хаби думите! Свикнала съм да приемам мъжете такива, каквито са. За какво се мислиш ти самият, си е твоя работа. Ако искаш дълъг и нежен разговор, за да изплачеш душата си, по-добре си вземи кърмачка. Така че да говорим делово. Бях с теб, защото си полковник от имперската гвардия и според Мансур си дясната ръка на председателя на Столичния съд. Което означава, че можеш да ми уредиш китайско поданство. Ти разбираш ли, че аз съм всъщност парини, нисшата класа? Жена танка не може да се омъжи за китаец, нито дори да живее на китайска земя.
— Затова ли покровителят ти те е настанил на този кораб?
— Бързо схващаш, няма що! — подигра му се тя. — Естествено, че не може да ми наеме къща на брега. Той се къпе в пари, но не заема никакъв официален пост. Обаче ти си от столицата, а господарят ти е най-висшият съдия в страната. Вземи ме със себе си, направи каквото трябва, за да получа китайско поданство, и ме запознай с някои важни клечки. Останалото е моя работа — тя притвори очи и продължи с унесена усмивка: — Да стана истинска китайска дама, да нося брокат, да имам китайски прислужнички, собствена градина… — изведнъж гласът й погасна. — Междувременно ще си получаваш каквото желаеш. Предполагам, ще се съгласиш след игричките зад завесата преди малко, че си зная работата. Става ли сделката?
Нейните студени, откровени думи поразиха Цяо Тай. Той все пак успя да отвърне със задавен глас:
— Сделката става.
В себе си се зарече да накара тази жена да го заобича. Беше длъжен да го направи.
— Добре. Скоро ще се видим пак, за да уточним подробностите. Покровителят ми има малка къща, където прекарва следобедите си с мен, защото няма време да идва до кораба. Намира се южно от храма Гуансяо, в западната част на града. Ще ти пратя съобщение веднага щом е възможно. Не бива да се приближаваш до покровителя ми. Няма да ме пусне да си тръгна, а властта му е голяма и може да ме погуби, ако реши. Щом ме отведеш в столицата, веднага ще ти кажа кой е той, така че да му върнеш парите, които е платил за мен… при положение че те загризе съвестта.