— Ти не си извършила престъпление, нали? — тревожно попита Цяо.
— Направих ужасна грешка… веднъж — тя загърна с тънката си роба своето апетитно тяло и каза: — Сега наистина трябва да си тръгнеш, иначе може да имаме неприятности. Къде да те намеря?
Той й съобщи името на странноприемницата си, целуна я и напусна каютата.
Видя, че близкият голям кораб от следващата редица е на един разкрач, и скочи на борда му. След това дълго преминава от лодка на лодка, преди да стигне до кея. Влезе през вратата Куейдъ и се насочи към странноприемница „Петимата безсмъртни“. Пред вратата чакаше малка носилка. Той попита дали не е изпратена от капитан Ни. Носачите вкупом скочиха на крака и в един глас потвърдиха. Цяо Тай влезе вътре и мъжете го понесоха с бърза лека крачка.
Глава X
В ранната сутрин съдията Ди разговаря с още един любител на щурци; недоволен чиновник тръгва с него на официално посещение
Съдията Ди спа тежко. Задрямваше за малко, събуждаше се и кашляше продължително. Накрая силно го заболя глава. До разсъмване оставаше един час, но той си знаеше, че повече няма да може да дремне, и слезе от широкото легло. Облечен само в нощната си роба, застана за миг пред сводестия прозорец, загледан в покривите на дворцовите постройки, които се очертаваха в сивеещото утринно небе. Вдъхна свежия въздух и реши да се разходи преди закуска.
Облече си дълга дреха от сив памучен плат, нахлупи малката си шапка и излезе навън. В преддверието домоуправителят даваше първите си наставления за деня на десетина слуги, които едва държаха очите си отворени. Съдията Ди му нареди да го изведе в парка.
Двамата вървяха по призрачни коридори с току-що загасени лампи и скоро стигнаха до задната част на двора. От тази страна целият дворец бе опасан с широка мраморна тераса. Под нея се разстилаше прекрасна градина с павирани пътечки между цветните лехи.
— Не ме чакайте — каза той на домоуправителя. — Лесно ще намеря обратния път.
Той се спусна по няколко стъпала и тръгна по пътечката, извеждаща до широко езеро с лотоси. През прозрачната утринна омара над езерото съзря на отсрещния бряг малък павилион и се насочи към него. Крачеше бавно около езерото, като се възхищаваше на изящните лотосови цветове, току-що разтворили розови и червени листчета. Когато приближи до павилиона, зърна през прозореца гърба на висок мъж, сведен над масата. Широките плещи му се сториха познати. Изкачи се по стъпалата и видя, че мъжът напрегнато наблюдава малко гърненце от зелен порцелан. Той чу приближаващите стъпки и без да откъсва поглед, каза през рамо:
— А, ето те най-сетне. Погледни само този смелчага тук.
— Добро утро — поздрави съдията. Губернаторът се сепна. Когато разпозна посетителя, побърза да се изправи и запелтечи смутено:
— Моля да ме извините, ваше превъзходителство. Аз… за мен беше неочаквано…
— В този ранен час можем да минем и без формалности — сухо го прекъсна съдията. — Спах зле и излязох да се поразтъпча малко — и като взе другия стол, добави: — Седнете, моля ви. Какво има в това гърненце?
— Моят най-добър щурец воин. Погледнете тези здрави, стройни крака. Нали е невероятен!
Съдията Ди се наведе. Щурецът му заприлича на особено отвратителен черен паяк.
— Прекрасен екземпляр! — изкоментира той и отново се облегна назад. — Трябва да призная със съжаление, че не съм познавач. Императорският цензор, който идва в Кантон преди няколко седмици, е голям любител.
— Имах честта да му покажа колекцията си — гордо обяви губернаторът. После лицето му помръкна, той погледна неуверено към съдията и каза: — Пристигна инкогнито. Докладвах в столицата, че е забелязан тук, и получих нареждане да вляза във връзка с него. Но след като изпратих моите хора по дирите му, веднага получих втора заповед, с която се отменяше първата — той се поколеба известно време, нервно подръпвайки мустаците си. — Естествено, не бих и помислил да натрапвам мнението си на централното правителство, но тъй като отговарям за територията на Кантон, все пак си помислих, че няколко обяснителни думи… — той спря и изгледа очаквателно съдията.
— Да — съгласи се съдията Ди, — така стана. Цензорът не се яви за заседанието на Великия съвет, което трябваше да се състои преди заминаването ми. Щом сте получили заповед да изоставите издирването му, значи се е завърнал в столицата и е представил доклада си.
Той се отпусна назад в стола, леко поглаждайки брадата си. Губернаторът взе един кръгъл похлупак от плетен бамбук и грижовно покри зеленото гърне. После с едва доловима усмивка каза: