— Моят доктор ме информира, че вчера сте открили второ убийство. Този път жертва станал един от вашите хора! Искрено се надявам, че въпреки възрастта си префектът ще успее да се справи. Градът е голям и…
— Не се тревожете — любезно отговори съдията. — И двете дела водят началото си още от столицата и моите хора са допуснали непростими грешки. Би трябвало аз да ви се извиня.
— Много е любезно от ваша страна да го кажете. Надявам се, че сте доволен от проучването си за търговията на чужденците в града?
— О, да. Но това е сложен проблем. Смятам, че трябва да обмислим по-добра система, за да държим под контрол всички тези чужденци. Скоро ще ви представя проект за въдворяването им в специални квартали. Вече навлязох донякъде в арабските дела. След това ще се занимая с персите и тъй нататък…
— Това едва ли е необходимо — внезапно го прекъсна губернаторът. Прехапа устни и побърза да добави: — Искам да кажа, ваше превъзходителство, че тези перси са… ами, не повече от няколко десетки. Разбрани, образовани хора, поне повечето от тях.
На съдията Ди му се стори, че губернаторът изведнъж силно пребледня, но това може би се дължеше и на разсеяната утринна светлина. Той изрече бавно:
— Вижте, аз просто искам да получа цялостна представа за състоянието тук…
— За мен ще е чест и удоволствие да ви помогна, ваше превъзходителство! — разпалено възкликна губернаторът. — А, ето го и Бао!
Префектът Бао се поклони дълбоко пред стъпалата на павилиона и после още веднъж, по-ниско, когато влезе вътре. Лицето му беше разтревожено и той се обърна към губернатора:
— Хиляди извинения, господарю! Невероятно, но тази жена не дойде. Не мога да си представя защо…
— И аз не мога да си представя — студено го прекъсна губернаторът — защо не се подготвите както трябва, преди дори да помислите да ми представяте някого. И тъй като в момента съм зает с негово превъзходителство, вие…
— Не бих могъл да намеря подходящи слова, за да изразя съжалението си, господарю — изрече нещастният префект, който гореше от желание да се извини. — Но като имах предвид вашия интерес към щурците и тъй като жена ми сподели с мен, че момичето имало изключителни познания в тази област…
Преди губернаторът да успее да отпрати префекта, съдията Ди побърза да се намеси:
— Не знаех, че имало и жени любителки на щурци. Предполагам, че тя търгува с тях?
— Да, ваше превъзходителство — отвърна префектът, зарадван от намесата на съдията. — Според жена ми момичето имало изключително набито око за добрите видове. Всъщност думата „око“ е неуместна в този случай, тъй като тя, изглежда, е сляпа — и той се обърна към губернатора: — Както ви докладвах вчера, господарю, жена ми й наредила да дойде днес призори, преди сутрешната аудиенция, за да не отнеме много от ценното ви време, и…
— Много ми се иска да разбера адреса й, господин Бао — прекъсна го съдията Ди. — Никак няма да е зле да отнеса със себе си няколко ценни щуреца за спомен от Кантон…
Тази молба като че притесни още повече префекта.
— Аз… попитах съпругата си за адреса на момичето, но глупавата ми жена не го знаеше… Виждала я е само веднъж на пазара и била толкова очарована от нейната цялостна отдаденост на щурците, че…
Зървайки почервенялото лице на губернатора, който се канеше сериозно да скастри префекта, съдията Ди побърза да се обади:
— Всъщност това не е толкова важно. Добре, сега отивам в апартамента си — той се надигна и каза на губернатора, който също скочи от стола: — Моля ви, не се притеснявайте! Господин Бао ще ми покаже пътя.
И тръгна през градината, следван от притеснения префект. Когато стигнаха до терасата, съдията каза с усмивка:
— Не се стряскайте толкова от лошото настроение на началника си, господин Бао. Обикновено и аз не съм особено благодушен рано сутрин! — префектът се усмихна с благодарност и той продължи: — Губернаторът, изглежда, е много стриктен по отношение на задълженията си. Научих, че често обикалял града инкогнито. Предполагам, че желае лично да се запознае с положението в града.
— Няма такова нещо, ваше превъзходителство. Той е високомерен човек и би възприел подобна постъпка като неподобаваща на ранга му. Не е лесно да му се угоди, ваше превъзходителство. Аз съм доста по-възрастен от него, а и с доста повече опит и не намирам много… хм… радост и удовлетворение в работата си. Вече от пет години съм на този пост. Предишната ми служба беше магистрат в Шантун, родната ми провинция. Доста добре се справях там и се чувствах много повече на място, отколкото тук в Кантон. Отначало се поизмъчих, докато изуча кантонския диалект, но сега вече имам пълна и подробна представа за състоянието на местните дела, ако мога така да се изразя. Губернаторът действително се допитва до мен, преди да вземе решение, но е истински педант и…