— Недопустимо е за един държавен служител да критикува висшестоящите зад гърба им — студено го прекъсна Ди. — Ако имате оплаквания, трябва да ги изложите в Кадровия съвет по установените канали. Искам да ме придружите по време на срещата ми с господин Лян. Имам намерение да поразговарям по-нашироко с него, и то още днес. Бъдете готов един час след закуска.
Префектът мълчаливо се поклони на съдията и си тръгна.
Съдията Ди хапна леко в личната си трапезария, обслужван само от домоуправителя, и после бавно, с наслада изпи чая си. Главоболието му бе преминало, но като че ли все още трудно съсредоточаваше мислите си. Гледаше с празен поглед червените лъчи на зората, от които бялата хартия на прозорците вече поаленяваше, и си мислеше за сляпото момиче. Дали губернаторът наистина не я познаваше?
Той въздъхна, остави чашата си върху масата и отиде в спалнята. Облече си официалната роба, сложи високата шапка със стърчащите уши и тръгна към залата. Докато се наместваше зад огромното бюро, погледът му падна на голям служебен плик. Той го разпечата и набързо прочете краткото съобщение. После взе дълъг свитък чиста хартия от чекмеджето, натопи четката и започна да пише. Още не бе свършил, когато влезе Тао Ган и му пожела добро утро. Мършавият помощник седна и каза:
— Току-що бях в съда. Префектът още не е дошъл, затова обясних всичко на началника на стражата. Схватливо момче, дори май прекалено… — мрачно добави той. — Когато му заповядах да откупи проститутката и след това дискретно да поразучи около сляпото момиче, се ухили многозначително и започна да се обръща към мен с тон, който намирам за неуместно фамилиарен.
— Прекрасно! — възкликна Ди. — След като този мръсник смята, че ти си обикновен сладострастник, едва ли ще подшушне нещо на префекта. А е изключително важно той и губернаторът да не си дадат сметка за нашия интерес към сляпото момиче — и той разказа на Тао Ган за разговора в павилиона, като накрая добави: — Имам чувството, че губернаторът познава момичето отпреди, но не иска префектът да разбере това. Можем да гадаем за причините, поради които сляпото момиче не е дошло на срещата. Не са я отвлекли, защото тогава нямаше да отнесе със себе си щурците и другите си вещи. Мисля си, че просто е искала да изчезне. Да се надяваме, че началникът на стражата е толкова хитър, колкото мислиш, и ще открие скривалището й. Ние трябва да говорим с нея. И така, аз завършвам предварителния си доклад до Великия съвет. Да го прегледаме заедно още сега.
Той продължи да запълва свитъка със стегнатия си калиграфски почерк. След малко се отпусна в креслото и прочете доклада на глас. Тао Ган кимна. Всички факти бяха изложени сбито и той нямаше какво да добави. Съдията се подписа и сложи печата си. После потупа плика върху бюрото си и каза:
— Това писмо току-що е дошло от столицата с обикновен куриер и е предварително съобщение, че пристига специален пратеник на канцеларията със секретно писмо от Великия съвет. Вече е на път, ескортиран от военна полиция, и би трябвало да пристигне още тази нощ. Да се надяваме, че ще хвърли някаква светлина върху тайното посещение на цензора. Защото, ако трябва да бъда честен, изобщо не разбирам какво всъщност става тук.
Появи се домоуправителят и съобщи, че паланкинът е готов в предния двор. Там вече чакаше и префектът Бао, който се поклони на съдията Ди, докато десетина конни гвардейци взеха за почит с оръжието си. Двайсет униформени носачи стояха изпънати до разкошния паланкин. Той беше с пурпурен балдахин, увенчан с три реда златни остриета.
— Ще може ли това накичено съоръжение да мине през вратата на господин Лян? — кисело попита съдията Ди.
— О, за това не се безпокойте, ваше превъзходителство! — с усмивка отвърна Бао. — Резиденцията на покойния адмирал си е цял палат в старинен стил.
Съдията измърмори нещо под нос, после се качи в паланкина, следван от префекта и Тао Ган. Кортежът потегли с конната гвардия начело.
Глава XI
Цяо Тай се вижда в чудо пред две съзряващи близначки; капитан Ни разказва истории от минали времена
Глухото тупване на носилката върху земята изтръгна Цяо Тай от унеса му. Той пристъпи навън в тясна и спокойна уличка. Къщите от двете й страни, изглежда, бяха обитавани от оттеглили се дребни търговци. Той даде бакшиш на носачите и почука на една обикновена дървена врата.