Отвори му прегърбена бабичка и го поздрави с беззъба усмивка. После го преведе през малка, добре поддържана цветна градина до двуетажна къща, боядисана в бяло, а вътре се заизкачва по тясно дървено стълбище, пуфтейки шумно и мърморейки нещо неразбрано под нос. Въведе го в просторна стая с некитайска подредба. Цялата лява стена, от тавана до пода, бе закрита с извезана копринена завеса, подобна на онази, която беше видял в къщата на Мансур предната вечер. От двете страни на завесата се мъдреше по една висока алабастрова ваза за цветя върху ниска абаносова подставка. На дясната стена бе закачена дървена стойка с десетина, ако не и повече чуждоземски саби. Насреща под четири широки арки имаше широк подиум с изискана колекция от орхидеи в саксии, а отзад се виждаха покривите на съседните къщи. Подът беше покрит с безупречно чиста дебела тръстикова рогозка. Мебелировката се изчерпваше с две кресла от розово дърво и ниска кръгла масичка за чай. Нямаше никой.
Цяо Тай пристъпи към сабите, за да ги разгледа, когато завесата се открехна и в стаята влязоха две шестнайсетина годишни момичета. Цяо Тай облещи очи. Двете изглеждаха абсолютно еднакви: с кръгли живи лица, край които висяха дълги златни обици. Вълнистите им коси бяха събрани в някаква странна чуждоземска прическа. И двете бяха голи до кръста, със стегнати млади гърди и мека светлокафява кожа. На шиите си носеха еднакви колиета от сини мъниста с обков от златен филигран, надолу бяха обути в муселинови панталони, щамповани на цветя. Едната излезе напред, изгледа важно Цяо Тай и каза на безупречен китайски:
— Добре дошъл в къщата на капитан Ни. Господарят ще дойде след малко.
— Кои сте вие? — попита Цяо Тай, едва съвзел се от удивлението си.
— Аз съм Дюниазад, а това е моята сестра близначка Дананир. И двете се числим към прислугата от вътрешните покои на капитан Ни.
— Разбирам.
— Мислите си, че разбирате — отбеляза Дюниазад. — Ние прислужваме на капитана, но той не се отдава на плътски наслади с нас — и добави благопристойно: — Девствени сме.
— Не може да бъде! Все пак капитанът е моряк.
— Капитанът е обвързан с трето лице — с назидателен тон се обади Дананир — и тъй като е лоялен и извънредно изискан господин, отношението му към нас е напълно безпристрастно. Което е жалко!
— За капитана е жалко — уточни Дюниазад. — Ние притежаваме завидни познания относно изживяванията на страстта.
— Вие просто не знаете какво приказвате! — ядосано каза Цяо Тай.
Дюниазад повдигна изписаните си вежди.
— Запознати сме и с практическата страна на любовта — каза тя важно. — Преди капитанът да ни купи от търговеца Фан, четири години станаха оттогава, бяхме компаньонки на третата му съпруга и редовно присъствахме на ухажването им.
— Разбира се, то беше твърде елементарно — добави Дананир, — за което свидетелстваха оплакванията на третата съпруга от липсата на разнообразие.
— Защо вие двете говорите на такъв ужасен книжовен китайски? — попита потресеният Цяо Тай. — От кого, по дяволите, сте научили всички тези засукани и сложни думи?
— От мен — разнесе се иззад гърба му приятният глас на капитан Ни. — Съжалявам, че ви накарах да чакате, но и вие закъсняхте малко.
Той носеше тънка бяла вълнена роба, обточена с червени кантове, червен пояс и нещо като тиара на главата с цветна копринена бродерия. Настани се в по-малкото кресло, а Дюниазад се изправи до него. Сестра й коленичи в краката му и се вторачи в Цяо Тай с предизвикателна усмивка. Цяо Тай скръсти ръце и я изгледа гневно.
— Седнете, седнете — каза нетърпеливо капитан Ни на Цяо Тай и се обърна строго към близначките: — Забравили сте добрите обноски. Веднага отидете да ни направите хубав сутрешен чай. Сложете и мента — и когато момичетата излязоха, добави: — Доста са начетени, знаят китайски, персийски и арабски. Забавляваме се, като четем китайски и чужди книги нощем, пък и постоянно се ровят в библиотеката ми. И така, господин Цяо, с радост забелязвам, че сте в добро здраве. Явно не сте имали неприятности снощи.
— Кое ви кара да мислите, че трябва да съм имал неприятности снощи? — изпитателно попита Цяо Тай.
— Не съм сляп, приятелю. Видях един арабски бандит и един главорез танка да ви наблюдават от масата до вратата.
— И аз ги забелязах. Те нямат нищо общо с нас. Между другото за какво се сдърпаха с келнера?