— Гнусен изнудвач! Защо не ми кажете в какви далавери е забъркан в момента? О, много ще се радвам да пипна този мошеник.
Капитан Ни поглади късата си брада и след известно мълчание отвърна:
— Съжалявам, но няма да мога да ви помогна. Не че съм привързан към арабите, напротив, те погазиха страната на майка ми. Низами беше персийското й име, затова и аз промених името си на Ни, в нейна памет — той замълча за миг, сетне продължи: — Кантон е голям град, в него винаги се носят какви ли не слухове. Но по принцип отказвам да се занимавам с разни мълви, които обикновено не са нищо друго, освен злонамерени клюки.
— Разбирам. Между другото на вечерята у Мансур срещнах една арабска танцьорка на име Зумруд. Виждали ли сте я?
Капитан Ни го стрелна с очи.
— Зумруд? Не, не съм я виждал, но съм чувал, че била много красива и надарена танцьорка.
— Случайно да знаете кой е нейният покровител?
— Не. Ако има някакъв покровител, би трябвало да е доста богат, тъй като съм чувал, че била много придирчива.
Цяо Тай кимна и допи чая си.
— Като си говорим за хубави жени — отбеляза той, — тези две ваши близначки също си ги бива. Представяте ли си, обсъждаха с мен навиците ви!
Капитанът се усмихна свенливо:
— Имам ги от четири години и пред очите ми се превърнаха от момиченца в млади жени. Това ме кара да изпитвам нещо като бащински чувства към тях.
— Изглеждат ми доста своенравни. Защо ги купихте?
Ни не отговори веднага. Погледна изпитателно Цяо Тай и каза:
— Те са незаконни деца на една много красива жена, близка на майка ми, прелъстена от висш китайски сановник. Тя ги даде на един китайски търговец, защото се страхуваше, че любовникът й ще я изостави заради тях. Когато той, така или иначе, я изостави, тя се самоуби. Това предизвика доста вълнения тук, но любовникът й успя да запази в тайна името си, така че случаят не навреди на кариерата му.
— Хубавец! Познавате ли го?
— Чувал съм за него, но не мисля, че сме се срещали. Държах под око близначките. С тях се отнасяха добре в къщата на търговеца, но после той фалира. Купих ги, когато бяха обявени за продажба. Дадох им колкото може по-добро образование и ето че вече трябва да се оглеждам за подходящи съпрузи.
— Не бих отлагал прекалено този момент — критично забеляза Цяо Тай и ставайки, добави: — Май е време да си тръгвам.
— Заповядайте пак, за да се поупражняваме заедно в юмручен бой — каза капитанът, докато го изпращаше надолу по стълбите. — Малко сте по-тежък от мен, но пък годините са на моя страна.
— Чудесно предложение, имам нужда от упражняване. Редовно го правех с моя кръвен брат Ма, но той се ожени и пусна шкембе.
В градината Дюниазад и Дананир поливаха цветята с малка лейка.
— Довиждане, деца — извика Цяо Тай.
Те се направиха, че не го виждат.
— Ядосани са, че ги отпратих — каза през смях капитанът. — Любопитни са като маймуни. И не обичат да ги наричат деца.
— Аз също се настроих бащински — кисело промърмори Цяо Тай. — Благодаря ви, че ми показахте сабите си.
Капитанът затвори вратата след него и Цяо Тай се озова на оживената вече улица, пълна с хора, които се връщаха от сутрешния пазар. Докато си проправяше с рамене път сред навалицата, той се блъсна в една млада жена. Понечи да й се извини, но тя направо прелетя край него. Видя само гърба й, докато изчезваше в тълпата.
Глава XII
Тао Ган изпада в неловко положение; над Кантон висне заплаха, която трябва да бъде отстранена
Префектът Бао и Тао Ган помогнаха на съдията Ди да слезе от паланкина пред резиденцията на Лян Фу. Съдията веднага забеляза великолепието на двора, който приличаше на дворцова градина. Беше павиран с мраморни плочи, от скъп мрамор беше и широкото стълбище, което водеше до двойната желязна врата в дъното. Господин Лян се завтече бързешком, следван от възрастен мъж с проскубана сива брада, вероятно домоуправителя.
Стопанинът на къщата се поклони дълбоко на съдията, след което се впусна във витиевато обяснение за това, колко недостоен се чувства да приеме държавни служители от столицата с такъв ранг заедно с префекта на града. Съдията Ди послуша известно време брътвежа му от уважение към етикета, после го прекъсна: