— Не ставай сантиментален на твоите години, проклет глупак! — каза си той ядно. — Дори не пощипнах задничетата на тези нахалнички, близначките на Ни, а те си го просеха. И какво, по дяволите, става с лявото ми ухо?
Той мушна малкия си пръст вътре и го завъртя енергично, но звънтенето не престана. И тогава установи, че звукът идва от левия му ръкав. Опипа го отвътре и извади малък пакет, старателно увит в червена хартия. Отгоре с изящен почерк беше написано: „За господин Тао. Лично!“
— Гледай ти… — промърмори той. — Възможно ли е да има нещо общо с момичето, което се блъсна в мен пред къщата на капитана? Тази чевръста никаквица е напъхала това в ръкава ми. Обаче откъде е могла да научи, че аз ще изляза от дома на Ни?
Той стана и отиде до вратата на залата. Постави пакетчето на ъгловата масичка, възможно най-далеч от бюрото на съдията Ди. После се върна и отново се просна на леглото от санталово дърво. Този път заспа веднага.
Събуди се около обед. Тъкмо бе обул ботушите си и сладко се протягаше, когато вратата се отвори и домоуправителят извести за съдията Ди и Тао Ган. Съдията Ди тръгна право към бюрото си в дъното на залата. Когато Цяо Тай и Тао Ган седнаха на обичайните си места, съдията извади голяма карта на града и я разгъна пред тях. После каза на Цяо Тай:
— Имахме дълъг разговор с Лян Фу. Нашето първо предположение в крайна сметка се оказа вярно. Цензорът вероятно се е върнал в Кантон, понеже е открил, че арабите тук готвят нещо.
Цяо Тай попиваше всяка дума на съдията. Ди продължи:
— Лян потвърди онова, което ми каза проститутката от храма: че арабите често посещават публичните домове на танка. Тъй че съществуват достатъчно сгодни случаи за среща между представители на двете групи. Това обяснява защо цензорът е бил убит с рядката отрова, която това зловещо братство използва. И джуджето, което вие двамата сте видели в пивницата на кея заедно с убиеца арабин, очевидно е било танка. Това показва, че арабските заговорници наемат хора от танка. Всичко е много объркано. Така или иначе, аз не мога да поема риска и да оставя арабите да забъркат нещо тук. Казах на губернатора да свика среща в заседателната зала в два часа, за да обсъдим необходимите предохранителни мерки. Това удобно ли е за теб, Цяо Тай?
— Аз намерих танцьорката, господарю. Майка й е била танка. За нещастие покровителят й е много ревнив и тя не посмя да разговаря дълго с мен на кораба, където той я е настанил. Но ми каза, че от време на време се срещал с нея и в малка къща на юг от храма Гуансяо и че тя ще ми прати съобщение кога мога отново да се видя с нея там. Той я крие от време на време на брега, тъй като тя е от нисшата класа и няма право да живее в града.
— Зная — каза ядно съдията Ди. — Нисшата класа е срам за велика нация като нашата. Ние сме задължени да ограмотяваме тези изостанали нещастници, а после да им осигуряваме пълно поданство. Видя ли се с капитан Ни?
— Да, господарю. Стори ми се уравновесен и добре информиран човек. Както и очаквах, нямаше кой знае какво да ми каже за Мансур.
След като чу историята на капитана, съдията Ди отбеляза:
— Отваряй си очите с този капитан, Цяо Тай. Много не вярвам на думите му, защото се разминават с онова, което научих от Лян Фу. Мансур е пребогат, защо му трябва да се унижава с изнудване? И в крайна сметка откъде Ни е научил тази история? Чакай да видим… Казал ти е, че е решил да остане няколко години на брега, защото обичал спокойния живот и искал да се посвети на изучаване на мистицизма. Това изобщо не ми звучи като истина. Той е моряк, а един моряк се нуждае от по-сериозни причини, за да стои настрана от морето. Мисля, че Ни е влюбен в онази жена, а семейството й я е омъжило по време на някое от неговите пътувания. Ни стои тук, надявайки се, че нейният възрастен съпруг скоро ще умре и той ще се ожени за старата си любов. И, разбира се, Ни мрази Мансур заради онова, което е станало между него и възлюбената му, и затова е скалъпил историята с изнудването. Как ти се вижда това?
— Да-а — каза бавно Цяо Тай, — може и точно така да е станало. Съвпада с разказа на двете момичета, че капитанът е дълбоко отдаден на някаква жена.
— Две момичета? — повдигна вежди съдията. — Значи затова вчера префектът каза, че Ни води разпуснат живот.
— Не, господарю. Тези две момичета са близначки и между другото ми казаха, че капитанът никога не ги е докосвал.
— За какво ги държи тогава? За украшение? — попита Тао Ган.
— От уважение към тяхната майка, която му е била много близка. Доста патетична история — той предаде подробно онова, което му беше казал капитан Ни, и добави: — Китайският мръсник, който е прелъстил тази млада жена, трябва да е голям гнусник. Ненавиждам такива като него, които мислят, че всичко им е позволено с тези момичета само защото не са китайки.